Антон Дончев за духовното падение и уроците на историята (ПЪЛНО ИНТЕРВЮ)

Имаме един проблем – с ценностите, това е основният. В момента, в който ти обявиш за основно мерило парата, от този момент целият пейзаж се променя. Това каза в студиото на „Тази сутрин” писателят акад. Антон Дончев.

Прочетете цялото му интервю с Антон Хекимян:

Сред повечето теми свързани със злободневието, корупция сигнали, които получаваме постоянно, все по-рядко ни остава време да говорим за по-важната тема. За духа – къде е отишъл той, загубили ли сме онова нещо, в което са вярвали нашите дядовци и баби, а именно, че сме силен народ. В навечерието на 24 май имаме такъв повод, а при нас е един много специален гост – академик Антон Дончев. Здравейте академик Дончев.

- Благодаря за поканата.

Как сте?

- Добре.

Времената винаги са размирни, винаги са разделни. Какво Ви вълнува от това, което се случва с България днес?

- Най-точно би било да кажа, че всичко ме вълнува и това би било отговора на 99 на сто от българите, защото времето наистина, ако не друго, предизвиква вълнение. Големият недостатък на нашето време е мандатното мислене хората, на които поверяваме управлението мислят в 4-5 години, повечето и мислят, че може и да не изкарат мандата си. Докато се обърнем назад да видим какво сме били, какво сме станали, ние ще разберем, че са станали в историята, в паметта на народа, личностите, които са мислели за далечните последствия на своето поведение.

Този празник, които ще празнуваме утре, ами как може да разсъждават хора, които насаждат една религия, които насаждат една писменост? На тях им е било съвършено ясно, че нищо не може да стане за година, за пет, за десет. Мислели са за векове и ето го резултата.

Виждате ли у някого от днешните управници някой, който да мисли за векове напред? Кое отказвате да приемете от нещата, които всеки ден ни се стоварват на главите, академик Дончев?

- Мисля, че повечето от хората, които сме избрали, не осъзнават влиянието на своите думи и своите постъпки и не оценяват начина, по който другите хора получават информация. Говори се, но човекът, който говори, не мисли, че в тоя момент той седи на екрана, че го гледат понякога милиони хора, че неговите думи оказват почти мигновено въздействие върху огромната аудитория и ето го резултата.

Акад. Антон Дончев: Заменихме ценностите с пари

Писателят възлага големи надежди на младото поколение

КТБ ясно е, засегнати са милиони хора материално, но какъв удар е това върху психиката на българския народ, за чувството за сигурност. Затова, че не трепери земята, а трепери с въздуха и атмосферата. Какъв е този ужас да се случи нещо подобно, ето за този резултата не мислят хората, които приказват.

Да, но хората, които усещат, че въздухът трепери, не усещат възмездието, не усещат държавата. По-скоро усещат нейната тотална липса.

- Пред думата възмездие предпочитам тази хубава страшна фраза: „Да оставим отмъщението на Бога”. От отмъщение никой не печели и не бива да разсъждаваме като хора, които отмъщават.

Но колко още удара ще понесе българският народ – такива, за които говорите?

- Много. Българският народ ще понесе още много удари, ще понесе и ще ги изнесе. Тъй като тука виждам наслагали сте черепи, искам да Ви кажа нещо оптимистично, нещо хубаво: Присъствам на два сбора, на две сбирки, на две конференции, на едни нови клубове, извинявам се за тази дума, на сдружение на млади българки, които са нарекли своите сдружения „Клуб на младите възрожденци”. Те са клубовете вече стотина с над 2000 члена.

Съветвам Ви да отидете да ги видите събрани, да ги чуете какво говорят – младите хора имат нужда от криле и те са намерили един великолепен учител – Левски. Изведнъж една личност, на която не можеш да намериш петно, изведнъж нещо, което може да бъде наречено идеал, да ги чуете как говорят, да ги чуете как го обичат, да ги чуете как ги вдъхновява. И Вие ще бъдете много по-голям оптимист, защото очевидно сега не сте толкова голям оптимист, обаче Вие ще усетите, че ние неправилно оценяваме това, което се случва в България. Младото поколение, като млади дървета продължава да расте, да протяга листа към слънцето, да прокарва корени в средата. Децата са чудесни.

Обаче много често, защото казахте, че не съм толкова голям оптимист, много по-често чувам хора, които казват: Децата избягаха и пускат корени на други места, други държави, много далеч от дома.

- Не знам колко е ограничено Вашето време.

Имаме достатъчно.

- Опираме в рудниците с много дълбоки галерии до центъра на земята. Това, което се случи с българите в чужбина, е най-оптимистичния вариант, който може да се случи.

Защо оптимистичен?

- Защото в една Англия българите, който отидоха да работят там, направиха 13-14 училища, платиха на учителите, събраха си децата, извикаха хора, които да ги учат. Кой го очакваше това нещо? Кой очакваше, че в САЩ ще има 15-20, да няма вече 50 вестника и списания, че има телевизия? Това събуждане на националното чувство е един подарък за тези безхаберници, които позволиха да се случи това нещо. Това е един подарък, подарък за България. Българите искат да им помогнат да бъдат българи. Защо? И пак Ви казвам много е дълбок рудникът, но ние точно ако не отговорим на това що е нация, няма що да водим разговор.

Ами защото говорим за нация и за ударите, които понасяме и вълните са много силни понякога върху кораба, ако така можем да се сравним с кораб - и върху Левски удрят, защото го споменахте, преди няколко дни мина Батак, пак се говореше имало ли е кланета, нямало ли е кланета. С това е свързана нашата снимка, която Вие видяхте, без да искате, в началото преди разговора ни. Това е Марга Горанова, съпруга на един от основните водачи на въстанието, на българите, които са били тръгнали да се освобождават в Батак и са били изклани до крак. За какво са умирали тези хора тогава?

- Ами те са умирали за това, защото ние сега празнуваме делото на Кирил и Методи, това е последствието на това, че тези хора са последователи на Кирил и Методи. Когато се създава, кофти дума ама не е лоша, образува тази нация тя е една, да не кажа единствената в Европа, обаче това е първият народ, който започва да чете евангелието на своя език, той започва да го разбира. Това германци, англичани – огромни нации сега, започват да четата евангелието 14-15 век. Изведнъж Евангелието на езика всъщност създаден от тия братя и подет от княз Борис и светите седмочисленици, тези евангелия попадат в ръцете на обикновените хора. Ние имаме надписи, драскани по стените на крепостта, когато войниците са ги пекли с шлемовете по жегата и той чертал нещо, защото е можел да пише.

Кой се опитвал да заличи тези следи, кой се опитва да заличи следите на кръвта пролята тук, за да останат хора и, за да останат българи, защото скандалите са и дори и днес в парламента? ДПС напуска залата, когато става дума за арменски геноцид или пък за български геноцид, изобщо за кланета.

- Имам чувството, че тези хора не се срещат достатъчно помежду си и не си разговарят. Просто трябва да се научим да се вдигаме над историята и да виждаме нашата земя. Слава богу вече може да си го представим от спътник. Да видим, че вече няма граница между държавите, да видим всъщност, че ние сме братя и че можем да разговаряме. Американците са водили една сериозна война между северните и южните щати и намериха сили да празнуват едновременно. Ген. Грант, който е водило северняците, и ген. Ли, който е водил южняците, как можаха да стигнат до това разбиране, а тая пустата Европа в последно време стигнаха до това разбиране, но защо ние не можем да стигнем до разбирането?

Ами пустите Балкани, кръвта тежи по друг начин, кръвта се лее по друг начин акад. Дончев?

Аз за пръв път минах граница на 30 години - българо-сръбската. Спрях на нашата земя, взех една шепа пръст, минах, взех една шепа, тя на всичкото отгоре си е българска земя ама айде и граница има. Абе то същото, то същото. Въпросът е, че трябва да го разбереш и трябва да накараш младото поколение да го разбере.

Има ли заговор за това, някой да накара народа да забрави историята си?

- Какво значи заговор? Имаме първо един проблем за ценностите, това е основният проблем. В момента, в който ти обявиш за основно мерило парата, от този момент целият пейзаж се променя. Щом целта е гонен на парата, следователно, който се води по този закон, който се подчинява на тоя Бог, та това нещо го няма разгледано в Библията ли? Ако има една Библия тука, аз ще Ви намеря 10-15 пасажа, където този проблем е поставен с цялата си острота.

Мойсей се връща от Синай и какво направи най-напред, разрушава тия символи, тия кумири, това златно теле и те размениха славата си за теле , което пасе трева. Що го прави това нещо? Проблемът са ценностите, има си един Бог неговите закони са ясни. Той донася десетте заповеди и имаш едно теле - в момента ние се кланяме на едно теле, не ясно защо. Право да Ви кажа първично е, първично и много страшно.

Все сме си такива първични никога не сме се вдигнали отгоре.

- На нас ни е било ясно, че сме първични и затуй ние сме се самонакзвали. Имало е български пояс, който са го взели чужди армии. Даже Северна Африка са носили български пояс и са му казвали български пояс. Защо? Защото е бил хубав. Те не са знаели на какво символ е този пояс, защото той е свещен, той е разделял небето от земята. Оттук нагоре човек е подчинен на високите страсти, оттук надолу. Ето ти корема, ето ти краката, ето ти между краката - долна част, ето ти. Колобурите са се грижили да си вържеш точно пояса. В момента, в който почваш да си връзваш пояса на шията той става оглавник.   Ние си връзваме пояса на шията., мило момче. Ние се подчиняваме и какво се получава?

Ще се обесим накрая нали?

- Ние в момента се бесим, обаче аз присъствах, когато Берлускони победи Рай, когато той заложи на долната част, на тялото. Когато телевизията започна да чеше човек по пъпа, победи. Защо? Защото е много по-лесно. Защото да се подчиняваш на горната част на тялото изисква усилие, а онова може да лежиш. Ако лежиш, не можеш да дишаш.

Едни други са се подчинили не на долната част на тялото, а на горната, а това пусто време разделно, за което всеки път си говорим за него, казвате, че това е книга за достойнството. Ние днес загубихме ли достойнството ли си?

- Ето помислете върху следното нещо. Има харта на правата на европееца, която е конституция на Европа. Раздел първи преди правата, преди свободите, е раздел за достойнството. Как тоя конгрес, тия хора, които се събраха. Защото преди правото на свобода, правото на работа, правото на еди кво си. Защо сложиха достойнство първо? Ами слушай, гръбнакът - достойнството е гръбнакът на човешката личност, то държи главата права, то държи челото право. Без достойнство ти не си човек, ти си пълзящ, ти си влечуго. Затова защитаване на достойнство, затова ужасно свойство то не се купува.

Когато говорим за достойнство, има ли кауза днес в България сред българите, за която можем да кажем: „Глава си даваме, вяра не даваме”?

- Това е изключително трудно, защото по начало това знаме „Свобода или смърт” ние не сме заслужили правото да го произнесем това нещо. Може би трябва да пише свобода, за да живеем като хора. Не е проблемът в смъртта, ние не сме в ситуация да измрем като тези хора, приемали са се само подписи с кръв. Сега знаеш, че има документи само със синьо мастило иначе не ти го приемат – тогава е било приемат ти, само ако се подпишеш с кръв. Не е това времето. Но ние го докарахме дотам, че един милиардер като Токуда може да се обърне към един премиер и да му каже: „Момче, майка ти и баща ти те отгледаха от едно малко село, цялото село помагаше на майка ти, значи помагаше на теб и като вземеш дипломата си, ще се върнеш на село и ще работиш 10 години и тогава ще идеш в Америка”. Това го казва Токуда, казва го и го пише в книга. Ако някой наш политик в момента се обърне към нашите хора по този начин, те ще му се изсмеят. Защо се стигна дотам, че ти не можеш да се обърнеш към един млад българин и да му кажеш: „Ти имаш отговорност” , махнете я тая дума „задължение”.

С какво живеем, академик Дончев, с пораженията или с победите? Като народ дори.

Работата е там, че понякога е изключително трудно да кажеш какво е поражение и какво е победа. Защото животът така променя нещата, че неща, които могат да минат за голямо поражение на нацията, всъщност се превръщат във върхове на нейната духовна победа.

Преживяваме ли трета национална катастрофа с прехода?

- Вижте, то не е катастрофа. Това е нещастие. Това е беда, това е беда. Има зла воля. Има хора, на които е било ясно какво ще стане. Има хора, които явно са поели по пътя, който са знаели накъде води.

Но?

- Приели са го именно, защото са приели другите ценности. Направили са го за пари. Не са слуги на дявола. Няма такава черна магия. Пари! Купува се. Най-красивите жени на България, а и най-красивите в света, защото най-красивите са нашите, те не се купуват. Обаче огромно количество жени се купуват. Аз разказвам един виц много жесток – Младеж и девойка седят на станцията и чакат и мъжът няма часовник и попитал младото момиче „Извинете, колко е часът” и тя му отговаря „50 лева”. За да го докараш до това нещо – това вече е духовно падение.