„Винаги, когато някой се опита или директно се откаже от онова, което потвърждава, неговото съществуване, историята, езика, културата, традицията, т.е. от самия себе си, става ясно, че си имаме работа с недоволен, но и с нещастен човек, който не познава ценностите и стойностите на своята страна и търси нещо, с което да си лекува тежките като олово комплекси, които го притискат. И в това състояние на духа, почти по дефиниция, копае по чуждото, фалшифицира го, плагиатства, иска да му даде свои черти, да го приспособи към някои условия и нужди, да го доближи до себе си и в крайна сметка да го присвои, т.е. да го открадне.” Това се казва в авторски текст на македонския журналист Милан Банов, публикуван във вестник ”Нова Македония”.
В текста, озаглавен: „Как българите искат да станат македонци”, по-нататък се казва:
„Не е необходимо човек да е навлязъл в науката, нито да знае историята и все пак това да не му пречи да носи съзнанието откъде е, откъде произхожда, което прави безпредметни всички аргументи по-натам, както и „аргументите” за неговата принадлежност и идентичност. Наистина, някои хора биха искали да са французи, англичани, даже и българи - както онзи забравен нещастник Любчо Георгиевски, но ето, ако успее да вземе такова гражданство, това все пак не означава, че неговите корени може да бъдат открити в страната на галите, нито в онази на гордия Албион или на някогашната татарска почва.
Македонецът, разбираемо, никога не е искал да бъде българин и освободен от тази комплексарщина, не се е и опитал да краде събития или личности, които са останали забелязани в историята и до голяма степен са определили съзнанията за характера на една, в световни размери, не толкова популярна българска политика. Например, поне аз не се сещам, че сме искали да присвоим цар Калоян или видинския княз Шишман, който обсадил едно от най-големите християнски светилища - Жица; да вземе тежестта на българското участие в Първата и Втората световна война, или да присвоим подаръка на Цар Борис за Хитлер, във вид на македонски евреи, които заминаха безвъзвратно в Треблинка.
Но въпреки че не вярвам, че българската актуална политика и история са прекалено засрамени от споменатите, исторически факти, все пак повече от впечатление е, че на тази история се иска да се даде някаква светлина, някои верифицирани исторически събития и личности. И това нормално, не би било проблем, ако в тези светли примери се припознава нещо, което носи български печат и също такова потекло. Но какво да се прави, като не е така.
Последният скандал на, меко казано, скандалната българска политика и история на международната изложба: „Идентичността и паметта на 19 век” в Белград, организирана от ЮНЕСКО, когато българският участник се опита по кой знае по какъв път да открадне корифея на македонската национална борба - Гоце Делчев и македонската епопея Крушевска Република, е продължително, стандартно, неприлично поведение на нашия източен съсед, което несъмнено може да се оцени като недобросъседско, недобронамерено, а и неприятелско. И този, както и многото случаи в миналото, когато София, нейните историци-фалшификатори и по някой избягал от рода македонец искат да докажат недоказуемото, отново ме уверява, че всъщност става дума за патологичен порив и една умствена ситуация, на която й трябва необходимата помощ. За да бъда по-точен – не вярвам, че тъжният лик Красимир Каракачанов, смешният Божидар Димитров или фарсовият министър на културата Петър Стоянович ще потърсят помощ за своята умствена неуравновесеност, но знам, че и този път своето влияние за нерационалното поведение в медицината, известно като ignava ratio (мързелив мозък) има вече фактът за недоволство от самите себе си, от своя произход, история, културна или цивилизационна основа. Въпреки че им съчувствам и ми е жал за тяхната невъзможност да станат повече от това, което са, все пак обективно нито аз, нито който и да било на този свят може да им помогне и да ги направи македонци. А вярвам, че искат много: онзи Калиман Асен да го заменят с цар Самуил, Гарванов със Сандански или някой лик от времето на фашистка България с тукашен борец от Народоосвободителната война, включен в антифашистката борба много по-рано от „след 9 септември 1944 година”.
Колкото и да им създава комплекси това и да ги прави нещастни, българите, не са и не могат да бъдат македонци. И тук няма помощ, независимо колко някои тамошни кръгове (за съжаление повече официални) ще фалшифицират, ще се опитват да я крадат на един груб и беден начин, да изнудват, да поставят условия, да показват своята недобронамереност. Не могат, защото всъщност всичко се свежда на историческа памет, на културни, езикови, традиционни и цивилизационни придобивки, на очевидни различия, които не може да бъдат претопени в някой си краткосрочен Санстефански договор, някоя мечта, която трае вечно, сякаш в мозъка на заспала кокошка. Затова драги съседи, бъдете онова което сте, може би и там могат да бъдат открити светли примери в историята”.
