Журналистката на Си Ен Ен Кристиан Аманпур реагира на смъртта на бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич, припомняйки престъпленията, които самата тя отразява по време на войната в Босна и Херцеговина през 90-те години.
В поредица от публикации в социалната мрежа X Аманпур заявява, че първата ѝ мисъл след новината за смъртта на Младич е била „най-после“.
„Втората ми мисъл беше, че той е починал, вероятно спокойно в леглото си - лукс, който не предостави на десетките хиляди жени, мъже и деца, загинали заради него“, написа тя.
„Един от най-жестоките убийци в света най-после е мъртъв“, посочи журналистката.
Аманпур, която отразяваше войната в Босна и Херцеговина от мястото на събитията, подчертава ролята на журналистите за документирането на извършените престъпления, предаде БГНЕС.
„Знаем какво се случи. Ние, журналистите, бяхме там, за да документираме тези престъпления в реално време“, заяви тя.
Аманпур обърна специално внимание на клането в Сребреница, превърнало се в едно от най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война.
„На 84 години бившият генерал на босненските сърби Ратко Младич живя много по-дълго, отколкото позволи на десетките хиляди свои жертви. Повече от 7000 мюсюлмански мъже и момчета, които той нареди да бъдат избити в Сребреница, ще останат неговият вечен позор“, посочва журналистката.
Тя посочи като важно обстоятелството, че Младич е бил изправен пред международното правосъдие и осъден за престъпленията си.
„Поне беше съден от Международен наказателен трибунал и признат за виновен за огромните си престъпления на геноцид“, подчертава Аманпур.
Журналистката изразява гордост и от работата на репортерите, които през 90-те години документираха войната и престъпленията срещу цивилното население.
„Гордея се с работата, която ние, журналистите, свършихме през 90-те години, за да документираме престъпленията му срещу човечеството и в крайна сметка той да бъде подведен под отговорност“, пише Аманпур.
Свързана новина
Младич излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница и за системна кампания от убийства, изтребление, преследване, депортации, насилствено преместване, тероризиране на цивилни и вземане на заложници по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г.
Името му остава едно от най-мрачно натоварените в историята на войните при разпадането на Югославия, предизвикани от агресията на режима на Слободан Милошевич. Бившият генерал от Югославската народна армия достигна върха на военната йерархия на босненските сърби, преди да се превърне в един от най-издирваните военнопрестъпници в Европа.
Малко преди смъртта му Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали отхвърли искането на защитата за предсрочно освобождаване по хуманитарни съображения.
На 18 август адвокатите му поискаха той да бъде освободен и преместен в болница или заведение за палиативни грижи в Сърбия. Като аргументи бяха посочени тежкото му здравословно състояние, очакваната скорошна смърт и желанието на семейството му да прекарва повече време с него.
В решението на международния механизъм се посочва, че състоянието на Младич се е влошило рязко, че той е навлязъл в последната фаза от живота си и че медицинските грижи вече са били насочени основно към осигуряването на комфорт и облекчаването на страданията му. Лекарската оценка е била, че смъртта му може да настъпи във всеки момент.
Председателят на механизма Грасиела Гати Сантана обаче прецени, че хуманитарните съображения не оправдават предсрочното му освобождаване. Тя подчерта, че очакваната скорошна смърт не създава автоматично право осъденият да бъде пуснат на свобода, а Младич е получавал медицински и палиативни грижи, значително надхвърлящи минималните международни стандарти.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
