Турският журналист Бюлент Мумай е един от първите задържани журналисти след опита за военен преврат. След това е освободен, а сега живее в Германия. Дълги години работи във вестник  „Хюриет” и отговаря на онлайн изданието му.

В специално интервю за Кристина Баксанова той разказа за преживяванията си и за това как се е променила родната му страна.

„Това, което ни обединява и това, което ни разделя, е повече от една река” – така започва в рубриката „Писма от Истанбул” на турския журналист Бюлент Мумай в германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” през юли 2016 г.

В същия ден е публикувана втора статия със заглавието „Ние не мълчим, ние сме на линия”.  Излиза и трета, но този път на редакцията. От нея става ясно, че Бюлент Мумай е арестуван.

„Една сутрин мой приятел ми позвъни в 5 ч. и ми каза: Полицията идва за теб! Попитах го: Защо, какво? А той ми отговори, че ще бъда арестуван, защото властите смятат, че съм част от военното движение и че помагам на гюленистите. Аз съм на 40 години и това беше най-шокиращото нещо, което ми се е случвало. Не става въпрос за това, че полицията те задържа. Ако си журналист в Турция, това може да се случи всеки ден, но никога не съм предполагал, че могат да ме обвинят, че съм част от Хунта или че съм помагал на гюленистите. Аз съм един от хората, които бяха срещу гюленистите, когато те бяха заедно с Ердоган. Как може да съм част от тях?! Още настръхвам, когато ви говоря за това, защото не мога да приема такова обвинение”, казва Бюлент Мумай.

Той е сред първите задържани 21 журналисти след опита за военен преврат.

Дълги години работи във вестник „Хюриет” и отговаря на онлайн изданието му. Отразява гражданските протести в Истанбул и е критичен към властта. Отличен е с международни призове за журналистика, но заради острото си перо губи работата си във вестника.

Бюлент е и сред тези, които издигат глас в защита на задържаните журналисти от най-старото печатно издание в Турция – „Джумхюриет”. Сред тях и един от първите арестувани – Джан Дюндар.

„Джумхюриет” бе първият вестник, който открито критикуваше гюленистите – като например пишеше кой позволява на гюленистите да заема позиции в армията.Този вестник днес е обвинен, че е прогюленистки и това е необяснимо.  Единствената причина бе да бъде заглушена опозицията. Ние винаги критикувахме гюленистите, но разбира се и Ердоган. И мисля, че това не му харесваше. Той не харесваше това, че критикуван и използва преврата, за да разбие цялата опозиция”, разказва Бюлент Мумай.

Арестът му провокира международен отзвук. Социалните мрежи избухват с постове в негова защита. 

Един от първите чужди журналисти, който разказва за арестите и за Бюлент е кореспондентът на вестник „Ди Велт” Дениз Ючел. Няколко дни по-късно Бюлент е на свободата.

Но през февруари тази година Дениз Юсел е задържан със същите обвинения като на повечето турски журналисти – за пропаганда на терористични организации. Така този, който помага на Мумай да излезе на свобода, сам попада зад решетките и все още е там.

„Срещахме се често. Той е мой приятел в Истанбул.  Той разказа моята история на германското общество, когато бях арестуван. Но всъщност… ставам емоционален когато говоря за това… Когато ме изправиха един ден пред съда, той беше там и ме чакаше. Дениз е много важен за мен! А сега той е там… като заложник в моята страна… и не го пускат.  Мисля, че просто е заложник. Използват го срещу Германия. Той също има турска кръв, но го държат като аргумент на Турция срещу Германия”, допълва Бюлент Мумай.

Сега Мумай  пише статии за приятеля си, а Берлин и Анкара изострят тона помежду си.

„Не мисля, че отношенията между Германия и Турция ще се подобрят скоро. Много е важно сега какво ще се случи в следващия епизод. Всички са много любопитни. Причината е, че Германия е много важна не само заради дипломацията или връзките с ЕС. Германия е на първо място сред държавите, за които ние изнасяме продукти. Така че, ако правиш търговия с най-важната държава и връзките се прекъснат , това ужасно много ще повлияе на икономиката на страната”, казва Бюлент Мумай.

На срещата на Европейския съвет в края на октомври европейските лидери ще обсъдят дали да спрат преговорите с Турция. За Бюлент това ще е грешна стъпка.

„Тази идея не е добра по две причини. Първата причина е: не трябва да се забравя, че Турция не е г-н Ердоган. Половината от Турция го харесва. Видяхме го и на последния референдум. Сега имаме една разделена ментално страна.  Ако спреш преговорите между Турция и ЕС, наказваш и останалите хора в страната, които не подкрепят Ердоган и сегашното правителство.

Втората причина е, че ако прекъснеш рязко връзката между Германия и Турция, така насърчаваш Ердоган и всичките му привърженици за още действия – например Турция да се сближи повече с Русия, искат ли това, или с Китай – и това ли искат?! Аз лично не искам това. Разбира се, има хора в Европа и в Турция, които искат моята страна да е част от Изтока.  Аз мисля, че Турция трябва да си остане Турция – мост между Изтока и Запада. Затова не трябва да се режат връзките между двата континента”.

Вече година Бюлент Мумай е в Германия и продължава да пише за своята рубрика „Писма от Истанбул”. 

– Всички германци следят и четат какво политически се случва в Турция, а аз се опитвам да им покажа как се променя животът на обикновените хора в Истанбул.

– Как се промени Турция през тази една година?

– Много се промени. Ако ме питаш лично, не мога да позная родината си. Всеки ден се случват страшни неща. Не говоря за експлозии, терористични атаки или други такива неща. Начинът на живот в Турция се промени много рязко и коренно. Например, промениха цялата образователна система. Вече не можеш да говориш за Дарвин. В учебните часове вече не се говори за човешката еволюция. Но всеки, който е на 12 години учи джихад. Само това показва какво искат да направят в страната. Те искат да променят следващото поколение и за жалост бъдещото на страната и на обществото.

– Мислиш ли, че ще успеят?

– Много труден въпрос. Да предсказваш нещо за Турция е на най-трудното нещо. Не може да се каже утре какво ще се случи в Турция. Не мога да кажа дали ще успеят или не. Ако погледнете към историята – накрая винаги губят. Накрая авторитарните режими губят, но ние страдаме докато те загубят.