Жената, за която „Ислямска държава” дава $100 000: Трябва да се обединим, ИД е враг на всички

Хелън Абдулла е известна като кюрдската Шакира. В същото време тя е една от най-търсените жени от „Ислямска държава” – за главата на иракската певица има обявена награда от 100 хиляди долара.

Хелън се намира в епицентъра на битката срещу ислямистите, които са сред основните причини за бежанската драма, която застига Европа. Причината е клипът ѝ „Революция”, заснет по време на истински бойни действия. Песен, която се превърна в световна сензация.

В нея красивата изпълнителка с лъвско сърце облича военна униформа, взима автомат в ръце и записва Revolution. Клипът е заснет едва на 3 километра от границата с „Ислямска държава”, като в него тя дори изстрелва истински снаряди.

Следват заплахи към семейството и включване в списък с „врагове на Халифата”, които трябва да бъдат ликвидирани. Това обаче не я спира да пее и вдъхновява своята армия, което превръща нейната история в световна новина.

Снимка: bTV

Хели е родена в Иран през 1988 г. По време на войната в Залива, семейството ѝ, заедно с още хиляди хора бяга в Турция, където следват месеци на ежедневие без дом и дори просия.

Приети са от Финландия, където Хелън започва да посещава курсове по пеене, пиано и актьорско майсторство. През зимата на 2013 г. записва сингъла „Рискувай всичко”, който за броени седмици оглавява всички класации във Финландия.

През 2015 г. заминава за Ирак, където се влива директно в редиците на кюрдските сили „Пешмерга”, докато те водят битка с „Ислямска държава”. На един от кадрите тя изписва с червилото си „Атака” върху снаряд и го изстрелва срещу ислямистите.

Прочетете целия разговор на Хелън със Светослав Иванов в "120 минути" за тероризма, бежанците и какво е да ходиш с охрана:

Хели, добре дошла в предаването. Чуваш ли ме?

- Да, чуваме се добре. Благодаря ви много за поканата!

Удоволствието е мое. Ти си много красива и аз ти благодаря. Ти не си типичният войник. Защо реши да запишеш песен на фронтовата линия? Какво послание изпращаш към света с неочакваната ти поява в реална битка с „Ислямска държава”?

- Исках да направя нещо, което да изпрати послание от Кюрдистан към цялата планета. Аз бях тук, когато всичко се взриви и видях с очите си колко страшни неща се случват тук. Хората трябва да разберат как „Ислямска държава” напада всеки ден невинни хора. Това е моята цел – тази истина да стигне до всички, да изкрещя на света, че трябва да се обединим.

Всички, независимо от държавата или религията. Ние трябва да се борим заедно срещу „Ислямска държава”, защото те не са врагове само на кюрдите, а на целия свят. Затова отидох на бойното поле, за да е реалистично, да покажа войната, битката. В този клип всичко е истинско - хората, те са истински жертви на „Ислямска държава”. Войниците, танковете, оръжията и куршумите – всичко е реално. Това е моето послание от бойното поле.

Казваш, че всичко е било истинско. Имаше ли някакви инциденти по време на снимките на този клип? Вие сте снимали в изоставено село до Мосул, нали?

- Да, точно така. Видеото е снимано на едва два километра и половина от завладяното от „Ислямска държава”. В едно малко село, казва се Хазир. Снимките ни отнеха цели три месеца и беше изключително трудно. Всеки път, когато се появявахме, бяхме тежко обстрелвани. Наложи ни се многократно да отменяме снимките и просто да бягаме.

Слава Богу, нищо не ни се случи. Повтаряхме всеки дубъл, защото куршумите бяха прекалено близо до нас и застрашаваха живота на всички. Но фактът, че и нашата армия „Пешмерга” беше до нас ни помогна да го направим.

Разкажи ми за твоето детство. Ти си родена и растеш по време на Войната в залива. Напуснали сте страната си. Как семейството ти оцеля в Турция, след като сте избягали? Питам те, защото много семейства се опитват да стигнат до Европа от всичките й страни в момента.

- Родена съм в Иран през 1988 г. След като войната избухна, ни се наложи да станем част от стотиците хиляди бегълци... Заради войната се превърнахме в бежанци, също като стотиците хиляди хора, които бягат днес.

С майка ми прекосихме четири граници преди да стигнем до Турция чрез трафиканти на хора. След това ни отне две седмици да стигнем до бежанския лагер. Там прекарахме девет месеца. За тези девет месеца моите родители непрекъснато ми разказват, че са били много тежки, изключително трудни.

Това е най-ужасното чувство за един човек – в чужда страна, абсолютно сам, без нищо. Крепи те само надеждата. След девет месеца ни прие Финландия, което ни спаси. Оцеляхме.

Може би когато си видяла снимката на Айлян, 3-годишното момче, което морето изхвърли край турския бряг си си припомнила тези моменти. Как се почувства като видя тази снимка?

Да, наистина тази снимка шокира целия свят. Мисля, че няма човек, който да не се е разстроил. 3-годишният Айлян, малкото кюрдско момче... Няма никаква разлика между мен и него. Това, което най-много ме натъжава, е, че държавните ръководители, които в момента може би слагат децата си в меките завивки в техните сигурни домове, просто си затварят очите за огромния проблем на всички тези хора. Боли ме, защото тяхното съчувствие се превърна в бягство и егоизъм.

Ние забравихме човечността. Но искам хората да разберат, че дори и техните лидери в Европа да помогнат на всеки един от бежанците, това не е решение на проблема. Проблемът е тук! И ще дойдат двойно повече хора ако ние не се обединим и не поведем истинска битка срещу Ислямска държава. Хайде да ги спрем тук! Защото тук се бием с тях. Искам тази снимка, на мъртвия Айлян да ни напомня загубената човечност, която бързо трябва да си върнем.

Интервюто продължава на следващата страница: