Хелън Абдулла е известна като кюрдската Шакира. В същото време тя е една от най-търсените жени от „Ислямска държава” – за главата на иракската певица има обявена награда от 100 хиляди долара.
Хелън се намира в епицентъра на битката срещу ислямистите, които са сред основните причини за бежанската драма, която застига Европа. Причината е клипът ѝ „Революция”, заснет по време на истински бойни действия. Песен, която се превърна в световна сензация.
В нея красивата изпълнителка с лъвско сърце облича военна униформа, взима автомат в ръце и записва Revolution. Клипът е заснет едва на 3 километра от границата с „Ислямска държава”, като в него тя дори изстрелва истински снаряди.
Следват заплахи към семейството и включване в списък с „врагове на Халифата”, които трябва да бъдат ликвидирани. Това обаче не я спира да пее и вдъхновява своята армия, което превръща нейната история в световна новина.
Хели е родена в Иран през 1988 г. По време на войната в Залива, семейството ѝ, заедно с още хиляди хора бяга в Турция, където следват месеци на ежедневие без дом и дори просия.
Приети са от Финландия, където Хелън започва да посещава курсове по пеене, пиано и актьорско майсторство. През зимата на 2013 г. записва сингъла „Рискувай всичко”, който за броени седмици оглавява всички класации във Финландия.
През 2015 г. заминава за Ирак, където се влива директно в редиците на кюрдските сили „Пешмерга”, докато те водят битка с „Ислямска държава”. На един от кадрите тя изписва с червилото си „Атака” върху снаряд и го изстрелва срещу ислямистите.
Прочетете целия разговор на Хелън със Светослав Иванов в "120 минути" за тероризма, бежанците и какво е да ходиш с охрана:
Хели, добре дошла в предаването. Чуваш ли ме?
- Да, чуваме се добре. Благодаря ви много за поканата!
Удоволствието е мое. Ти си много красива и аз ти благодаря. Ти не си типичният войник. Защо реши да запишеш песен на фронтовата линия? Какво послание изпращаш към света с неочакваната ти поява в реална битка с „Ислямска държава”?
- Исках да направя нещо, което да изпрати послание от Кюрдистан към цялата планета. Аз бях тук, когато всичко се взриви и видях с очите си колко страшни неща се случват тук. Хората трябва да разберат как „Ислямска държава” напада всеки ден невинни хора. Това е моята цел – тази истина да стигне до всички, да изкрещя на света, че трябва да се обединим.
Всички, независимо от държавата или религията. Ние трябва да се борим заедно срещу „Ислямска държава”, защото те не са врагове само на кюрдите, а на целия свят. Затова отидох на бойното поле, за да е реалистично, да покажа войната, битката. В този клип всичко е истинско - хората, те са истински жертви на „Ислямска държава”. Войниците, танковете, оръжията и куршумите – всичко е реално. Това е моето послание от бойното поле.
Казваш, че всичко е било истинско. Имаше ли някакви инциденти по време на снимките на този клип? Вие сте снимали в изоставено село до Мосул, нали?
- Да, точно така. Видеото е снимано на едва два километра и половина от завладяното от „Ислямска държава”. В едно малко село, казва се Хазир. Снимките ни отнеха цели три месеца и беше изключително трудно. Всеки път, когато се появявахме, бяхме тежко обстрелвани. Наложи ни се многократно да отменяме снимките и просто да бягаме.
Слава Богу, нищо не ни се случи. Повтаряхме всеки дубъл, защото куршумите бяха прекалено близо до нас и застрашаваха живота на всички. Но фактът, че и нашата армия „Пешмерга” беше до нас ни помогна да го направим.
Разкажи ми за твоето детство. Ти си родена и растеш по време на Войната в залива. Напуснали сте страната си. Как семейството ти оцеля в Турция, след като сте избягали? Питам те, защото много семейства се опитват да стигнат до Европа от всичките й страни в момента.
- Родена съм в Иран през 1988 г. След като войната избухна, ни се наложи да станем част от стотиците хиляди бегълци... Заради войната се превърнахме в бежанци, също като стотиците хиляди хора, които бягат днес.
С майка ми прекосихме четири граници преди да стигнем до Турция чрез трафиканти на хора. След това ни отне две седмици да стигнем до бежанския лагер. Там прекарахме девет месеца. За тези девет месеца моите родители непрекъснато ми разказват, че са били много тежки, изключително трудни.
Това е най-ужасното чувство за един човек – в чужда страна, абсолютно сам, без нищо. Крепи те само надеждата. След девет месеца ни прие Финландия, което ни спаси. Оцеляхме.
Може би когато си видяла снимката на Айлян, 3-годишното момче, което морето изхвърли край турския бряг си си припомнила тези моменти. Как се почувства като видя тази снимка?
Да, наистина тази снимка шокира целия свят. Мисля, че няма човек, който да не се е разстроил. 3-годишният Айлян, малкото кюрдско момче... Няма никаква разлика между мен и него. Това, което най-много ме натъжава, е, че държавните ръководители, които в момента може би слагат децата си в меките завивки в техните сигурни домове, просто си затварят очите за огромния проблем на всички тези хора. Боли ме, защото тяхното съчувствие се превърна в бягство и егоизъм.
Ние забравихме човечността. Но искам хората да разберат, че дори и техните лидери в Европа да помогнат на всеки един от бежанците, това не е решение на проблема. Проблемът е тук! И ще дойдат двойно повече хора ако ние не се обединим и не поведем истинска битка срещу Ислямска държава. Хайде да ги спрем тук! Защото тук се бием с тях. Искам тази снимка, на мъртвия Айлян да ни напомня загубената човечност, която бързо трябва да си върнем.
Интервюто продължава на следващата страница:
Мисля си, че ти правиш това, което правиш - пееш, свириш в много различна среда от твоите колеги в Европа или Америка. Ти пееш по време на война... Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме живота на борещите се да оцелеят. Тяхната всекидневна битка. Самотна майка, която гледа сама децата си, студентите, които работят и продължават да мечтаят. Вдъхновяват ме тези, които не се предават. Кюрдските сили, „Пешмерга”, за мен са най-големите герои, защото те са нормални хора, изоставили всичко свое, за да се сражават на фронта. Всеки ден. И то не само за нас, а за целият свят. Това ме вдъхновява...
Колко заплахи получи след излизането на Revolution? И какво би казала на „Ислямска държава”?
Не мога да ви кажа точно колко са, защото „Ислямска държава” ме заплашва всеки ден. Не мисля за тях, опитвам се да не мисля за тях. Защото това, което правя е доста по-важно.
„Ислямска държава” са добри само в едно нещо – да всяват страх сред хората. Аз пък искам да им вдъхна кураж и сили. Не мисля за заплахите. За мен е привилегия да съм в техният списък на „най-търсените”, защото това е признание, че моето послание е не по-малко мощно от техните оръжия. Това е важно.
Нека те попитам нещо лично. Ти си на 26 години. Голяма звезда си в момента, за кюрдската армия си герой и вдъхновител. Колко бодигарда те пазят в момента?
Не мога да отговоря на този въпрос... Съжалявам, не мога да отговоря на това...
Добре, разбирам те. А какво би казала на „Ислямска държава” в това интервю? Обърни се към тях...
Мисля, че вече им изпратих моето послание. То е много ясно. Ние никога няма да потънем в тъмнина. Това бих им казала.
Това би им казала. Бежанците. Това е голяма тема в Европа в момента. Ако можеше да въздействаш на тези, които взимат решенията тук, какво би направила? Тази дискусия става все по-сложна, в Европа и в България.
Да, знам че става много сложно. Но да се стигне дотук има една основна причина. Вижте, проблемът е тук при нас. И светът трябва да го реши, тук при нас. Стотици хиляди бягат, но ние не правим нищо. Искам да кажа на хората, които вземат решенията - вие трябва да дойдете и да ни помогнете да решим проблема. Тогава хората ще спрат да бягат. Толкова много умряха, абсолютно невинни. Призовавам хората, обикновените хора - не обръщайте гръб на тези, които бягат. Дори и вашите лидери да им обръщат гръб, вие не го правете. И те са хората като мен и вас.
Добре, Хели, в края на това интервю: Как искаш да бъдеш запомнена в България. Нашите зрители те гледат с интерес, но какво би искала да остане в тях от теб? Коя частица от теб?
- Моето послание към българите е - ние сме ваши приятели. Обединете се с нас и разберете, че в тази борба ние сме заедно. Ако ние паднем, всички ще се срутят. Трябва да се съюзим и да се борим срещу терористите. Ако не го направим, утре те ще са при вас, защото не сме успели да ги спрем.
Разбрах. Хели, ти си прекрасна. Ти си много смела. Но моля те, внимавай. И бъди здрава. Много ти благодаря за този разговор!
- Благодаря ви толкова много!
