„Грухтенето“ на слоновете може да огласи радиус от 10 километра. Сега учените са установили как грамадните животни произвеждат тези звуци, съобщава научнопопулярният сайт LiveScience.com.
Оказва се, че по същия начин, както хората говорят – прекарват въздух през гласните си струни, които вибрират. Слоновете обаче издават много по-нисък звук от хората, защото гласните им струни са 8 пъти по-дълги.
„Звуците на слоновете са извън регистъра на клавишите на пианото“, заявява ученият от Виенския университет Кристиан Хербст. Главните компоненти на дълбоките „викове“ не се засичат от човешкото ухо, защото са с честота под 20 херца – долната граница на слуха при хората.
Като цяло е трудно да се установи как животните произвеждат звук, смята Хербст. При хората, учените могат да поставят камера в ларинкса. Животните не са особено склонни да сътрудничат в такива начинания, шегува се специалистът. Има два начина на издаване на звук чрез гласни струни. Единият е чрез активни мускулни контракции, които ги карат да вибрират. Този метод се наблюдава при котките.
Другият начин, използван от хората, е чрез въздух от белите дробове, заради който гласните струни вибрират.
Хербст и колегите му изследвали мъртъв слон в Берлинската зоологическа градина. Те монтирали тръба в ларинкса и вдухали овлажнен топъл въздух в него, за да симулират дишане. Оказало се, че вибрациите съвпадали с нискочестотното „грухтене“ на слоновете.
Интересно е, че тази система се открива както в огромни бозайници, така и в малки – например прилепите, смята Хербст.
Обхватът на честотите е огромен – от под 20 херца при слоновете до над 110 000 херца при писъците на прилепите. Тези звуци не могат да бъдат доловени от хората, които прихващат до 20 000 херца.
Човешкият глас варира между 50 и 7 000 херца, а повечето звуци са в границите на 300 и 3 400 херца. Сравнителната анатомия на подобни системи при различни животни може да помогне на учените да разберат как гласът е еволюирал, твърди Хербст.
