Позовавайки се на данни за честотата на изчезване на видове растения и животни в миналото международна група от биолози заявява, че сега на Земята е започнало шестото измиране на животни, предизвикано не от природни причини, а от дейността на човека. Този път сред най-застрашените от изчезване обаче са имено хората.
Проучването, направено от три американски университета, е установило, че животинските видове изчезват над 100 пъти по-бързо от обикновено. От началото на XX век са изчезнали повече от 400 вида. Като главни причини за тази тенденция се посочват климатичните промени, замърсяването и обезлесяването. Изследването на учените е публикувано в списание „Сайънс адванс”, предава АФП.
Ако се запази сегашният ритъм на измиране, животът ще трябва да изгуби много милиони години за възстановяване на изгубеното биоразнообразие, а и нашият собствен вид по-скоро ще изчезне доста бързо, смятат учените.
Биолози от американските университети „Принстън”, „Станфорд” и „Бъркли” под ръководството на известния еколог Пол Ерлих стигат да това тревожно заключение, изчислявайки честотата на изчезване на стари видове бозайници и други видове гръбначни по време на предишните масови измирания на животни и растения, а така също в относително „спокойните” промеждутъци време между тях.
Експертите са категорични, че от последното масово измиране преди около 66 милиона години – това на динозаврите, планетата никога не е губила свои животински видове с такова бясно темпо.
По разчетите на учените в епохата, предшествала антропоцена - име, дадено на новата геологическа епоха, която се определя от огромното човешко въздействие върху планетата - на всеки сто години са изчезвали приблизително по два вида млекопитаещи на всеки 10 000 съществуващи в това време видове животни. През ХХ век цифрата е скочила 114 пъти.
С други думи този брой видовете, които са прекратили съществуването си за това време, обикновено изчезва за 10 000 г., а не за столетие. Според учените темповете на измиране на животни за последните две столетия стремително се приближават към темповете от последното масово измиране на представители на флората и фауната преди 66 милиона години, когато са изчезнали динозаврите, морските влечуги и птерозаврите.
По данни на Международния съюз за опазване на природата приблизително 41% от амфибийните видове и 26% от бозайниците са заплашени от изчезване.
Ерлих смята, че човечеството все още има време да намали мащабите на измирането, но това време стремително намалява. За да избегнем действително мащабно шесто измиране на животни, ние трябва практически мигновено да засилим и разширим мерките за опазване на видовете, които са заплашени от изчезване и на намалим натиска върху популацията на такива животни – загуба на средата на обитаване, обезлесяването и промените на климата.
