1978 г. - Студената война е в разгара си. Погледите на света са отправени към Багио, Филипините, където един срещу друг ще се изправят двама кръвни врагове. Шахмат? Не, чиста политика. На всички е ясно, че под усмивката на Анатолий Карпов се крият смазващите очаквания на Съветския блок.
Срещу него се изправя врагът на народа - лишеният от съветско гражданство Виктор Корчной. Той вече е получил политическо убежище в Швейцария, но иска да играе под пиратски флаг. Започва не шахматен сблъсък, а война, в която Корчной се появява с огледални очила, за да избегне хипнозата на Карпов.
- Наистина ли е мислил, че го хипнотизира член на Вашия щаб?
- Не, той не за това носеше защитни очила. Той мислеше, че с тях не само се предпазва от моя поглед, но и постигаше ефекта на огледалото. Все едно, че гледаш в огледало. Аз мисля, че това не е правилно, но не беше забранено.
- А иначе случвало ли се е да хипнотизирате противника?
- Аз собствено не владея тези методи, но съм достатъчно силен, за да противостоя на хипноза.
Срещите са толкова оспорвани, че мачът продължава цели 3 месеца. Време на взаимни обвинения, на които не би издържала нервната система на всеки.
При резултат 4:1 за Карпов, Корчной отпътува за Манила за няколко дни и се завръща с двама странни американци, членове на индийската секта Ананда Марга. Следват няколко бързи победи, в които Корчной е на път да обърне резултата. Твърди, че е събрал менталните си сили. Време е щабът на Карпов да се оплаче.
- Това беше последният шанс, който той използваше. Тези хора реално бяха престъпници! След това имаше съд и ги осъдиха. Посред бял ден бяха нападнали индийски дипломат и го нарязали с ножове до смърт. Арестуваха ги, но по споразумение излязоха от затвора и дойдоха на мача.
Още ли си мислите, че шахматът е чистата и интелектуална игра? Зад кулисите се случва какво ли не. Оказва се, че американците наистина са осъдени на 10 и 17 години затвор. Корчной губи само с 1 точка - 5:6 при 21 ремита. През 1990-та година Корчной нарича Карпов "враг на живота си".
А години по-късно Карпов въвежда шахмата сред престъпниците.
- Аз въведох тази програма най-напред в Русия, през 1999 година. Днес я има в Бразилия, Украйна, Швейцария, Чили и Съединените щати. Наскоро, на 1 и 2 април, бях в Съединените щати и отидох в Чикагския затвор, много голям затвор, там има около 16 хиляди престъпници, огромен затвор! Те въведоха програмата по шахмат.
Веднъж седмично професионален треньор ги обучава. Даже устроихме мач по интернет руски затворници срещу американските. Нашите се оказаха по-подготвени и победиха. А в Чикаго даже ме .. как да кажа .. наградиха с почетното звание заместник-началник на полицията в щата Илиноис. Дадоха ми шерифска звезда, истинска звезда, с истински документ.
- Значи вие сте шериф?
- Заместник-шериф (...). Когато бях дете ние по цял ден бяхме навън, играехме баскетбол, волейбол, шахмат. Намирам това за много успешна профилактика на престъпността в големите градове. Защото там, където дворовете са пълни с хора, там няма домови кражби, няма нападения, няма грабежи, защото постоянно присъстват хора.
А престъпниците не обичат навалицата, обичат тишината.
Карпов срещу Каспаров. Най-силните шахматисти на всички времена застават един срещу друг 235 пъти. 80% от партиите завършват на равно. В живота е различно.
- Сега с какви чувства се връщате към това време? Вие с Каспаров сте и на различни политически полюси - той е отявлен критик на Кремъл, вие сте депутат от "Единна Русия"?
- Така се случи в живота, че ние винаги сме били на различни позиции и в шахмата и в живота. Неслучайно и Каспаров е критик на съществуващата власт в Русия. Аз се старая да правя за Русия колкото се може повече. Аз съм противник на безполезната критика. Аз съм за конкретни дела и конкретни отношения.
Ето, сега съм в България, за да укрепим нашите отношения.
- Какво бихте казали от позицията на Анатоли Карпов на българските политици. Има ли нова Студена война?
- Аз мисля, че тя вече са развива, просто не я наричат с това име. Аз съм категорично против новото въоръжаване срещу Русия, защото са възможни провокации, които да стигнат до колосален конфликт.
Все пак мисля, че светът е много по-трезв, отколкото по времето на Съветския съюз. Тогава доминираше надпреварата във въоръжаването, а днес ние изповядваме философия на достатъчност. Ние нямаме претенции към чужди територии, затова имаме достатъчно оръжие да спрем всеки противник.
- Има ли въпрос, който бихте задали на администрацията на Обама?
- Имам едно пожелание, и то не само до ръководителите на Съединените щати, но и до ръководителите на страните от Европейския съюз. Те да пожелаят да чуят не само себе си.
Карпов обича да рискува. В Русия има статут на легенда, уважаван е и в САЩ. Гостува на Марадона по телевизията, където подрежда не шахматни фигури, а хора със затворени очи.
- Тъй като освен шахматна дъска зад вас има и билярдна маса .... Горбачов или Елцин беше по-добър?
- По умение ми е трудно да кажа, защото беше много отдавна. През 78-ма. Той още беше още първи секретар на градския комитет на партията в Ставрополска област. Играхме по двойки. Не помня с кого играх, но много добре помня, че играх срещу Горбачови.
Ние водихме, но жената на Горбачов каза „Късно е, трябва да си ходим” и не довършихме играта. А с Елцин играх, когато бях с Свердловск, сега се казва Екатерининбург. Там той беше първи секретар буквално за няколко години преди да стане президент на Русия.
Елцин беше спортна натура. Бил е майстор на спорта по волейбол. Обичаше да играе и билярд.
- Знам че притежавате голяма филателна колекция, която се оценява на много пари. Това ли е най-ценното нещо, което притежавате като вещи?
- Във филателията съм като в шахмата (смее се). Действително има направления, в които стоя на първите позиции в света. Имам добра колекция от белгийски марки, шахматни марки, марки на Руската империя, на Съветския съюз.
В началото не започна като желание да имам най-добрата колекция в света... Имам, например, световно първенство или друго важно състезание... И идва момент на пренапрежение, от което имам нужда просто да отдъхна.
Пробвах тенис - да, плуване - не, частично билярд, но най-много на света - марките. Затова, когато тръгвах за световна първенство, взимах колекцията си от марки, разбира се някаква част от нея, и ги разглеждах, когато имах нужда просто да отдъхна психологически. И така се получи, че с годините натрупах много сериозна колекция и не малко пари потроших по нея.
- При какви обстоятелства бихте се разделили с тази колекция? Да кажем - 10 милиона евро?
- Докато ми позволяват очите и физическото състояние - не бих се отказал. (смее се) Това е увлечение. Как да го обясня - колекцията марки ти носи популярност. На мен допълнителна популярност не ми е нужна. Но, ако човек е неизвестен и има тази колекция... 10 милиона, да по отделни направления моята колекция е най-добрата в света.
И човекът, който има подобна колекция, е известен в целия свят. А човекът, който има 10 милиона, ако ги обърнете в пари, ще бъдете, не знам ... може би 100-хилядния в света? А с колекция от марки ще бъдете първия!