В ясен ден от столицата Сантяго може да се види високата 5400 метра планина Ел Пломо. Покритият с ледници връх е изкачван и почитан от векове, като инките са извършвали човешки жертвоприношения там.
Маршрутът до върха все още е същият път, прокаран от инките, като по него са разпръснати археологически останки. През 1954 г. близо до върха е намерена мумия на инка, която е идеално запазена поради сухите и студени условия в планината, пише Ройтерс.
Сега планината се руши. Глобалното затопляне, дължащо се на изменението на климата, е довело до отдръпване на ледника и разтопяване на вечната замръзналост. Образуват се нови лагуни, които се разкъсват, свлачища раняват алпинисти и се отварят огромни пропасти, които прекъсват древния път към върха.
60-годишният Франсиско Галярдо е мулетар, който работи в планината от 14-годишен.
„С всяка година нещата се променят все повече. Всяка година има повече тъга“, казва пред Ройтерс Франсиско.
Той разказва, че семейството му работи на Ел Пломо от поколения, но смята, че им остава около десетилетие, преди да бъдат принудени да се преместят.
„Ще трябва да отидем някъде другаде, да видим какво можем да направим, може би да се насочим на юг“, допълва мъжът.
Само допреди няколко години последното изкачване на върха изискваше преминаване през ледник. Сега последното изкачване е по скалист склон. Галярдо разказва, че някога мулетата са можели да достигнат до друг лагер на около 500 метра по-нагоре и си спомня как животните са се хранили с трева около базовия лагер.
По време на посещението през април лагерът Federacion беше пуст, с пръст и камъни, натрупани близо до планинските стени, които според Галярдо са били покрити със сняг и лед.
„Промените, които наблюдаваме, са безпрецедентни в най-новата история на човечеството“, казва Пабло Уейнщайн, строителен инженер, който повече от две десетилетия изучава ледниците в Андите и Арктика.
В Андите има различни видове замръзнали образувания, включително покрити и непокрити ледници, както и скални ледници. Последните, съставени от смесица от отломки и земни ледове, реагират по-бавно на промените в климата, отколкото непокритите ледници, при които ледът е открит.
На голяма надморска височина в планините може да има и слой вечна замръзналост, която се определя като земя с температури под нулата за повече от две години. Когато ледът се намира във вечната замръзналост, той може да свързва почвата, чакъла и пясъка.
Ледниците в Андите обаче не са достатъчно проучени в сравнение с други региони поради това, че планинската верига е огромна и много от планините са отдалечени.
Сред най-добрите свидетели на климатичните промени са хората, които работят в планината, изкачвайки едни и същи маршрути година след година, десетилетие след десетилетие. Ройтерс разговаря с местни водачи и планински спасители в три държави и премина четири планини в Андите, за да разбере как са се променили условията.
Освалдо Сегундо Вилегас започва работа в планинското спасяване през 1964 г. и участва в спасяването на уругвайския отбор по ръгби, което вдъхновява номинирания за „Оскар“ филм Society of the Snow. Вилегас, който сега е на 80 години, казва, че първото му изкачване на Ел Пломо е било през 60-те години на миналия век, когато е било необходимо да се премине дълъг ледник и склоновете са били покрити с красиви 3-метрови пенитенти - тънки остриета от компактен сняг и лед, ориентирани към слънцето, които се образуват при топенето на твърдия сняг в сухия и студен въздух на високите Анди.
Някои висящи ледници, по които се е катерил, сега са просто скални стени.
„Когато аз си отида и вие си отидете, всичко ще бъде загубено. Имаше места в Патагония, на които ходих и които бяха целите в ледници, а сега са гори. И така ще бъде“, казва Вилегас.
Подобни промени са в съответствие с научните прогнози. Планинският масив на Андите е най-дългият в света и има едни от най-бързо изчезващите ледници. Венецуела беше първата страна, която загуби последния си ледник през май тази година.
В Андите се намират приблизително 99% от тропическите ледници в света, които са по-податливи на климатичните промени, тъй като постоянно са близо до или на точката на замръзване. Данни показват, че от 1850 г. насам глобалните температури се увеличават с 0,06 градуса по Целзий на десетилетие, като от 1982 г. насам се ускоряват до 0,20 градуса на десетилетие.
Андите са важна част от водния цикъл на региона. Планините съхраняват вода под формата на сняг и лед през зимата и бавно се топят през топлите месеци. Те снабдяват милиони хора в региона с вода не само за пиене, но и за селското стопанство, хидроенергетиката и минното дело.
Нередовните и обилни валежи са влошили състоянието на екосистемите, като са ги направили по-податливи на ерозия, свлачища и тежки наводнения.
Отстъплението на ледниците е довело до разкриване на киселинни скали за първи път от векове, което води до подкиселяване на разтопените води и замърсяването им с тежки метали, които след това се отмиват в други водоизточници, тъй като регионът вече е изправен пред намаляващи водни запаси.
Октавио Салазар и Елой са братя от коренното население на Кечуа, които са прекарали десетилетия в катерене на планини в перуанската Кордилера Бланка - най-големият покрит с ледници район в тропиците, където се намират множество 6-хилядни върхове, включително най-високата планина в страната.
През 2010 г. братята основават експедиционна агенция. Една от първите им дейности през този сезон е клас по ледено катерене и експедиция до 5460-метровия връх Янапача. Когато минават покрай един скалист хълм, за да започнат изкачването, те виждат, че ледникът се е отдръпнал с няколко метра в сравнение с миналия сезон.
Променящият се климат се отразява и на това къде и как се практикуват зимните спортове. На перуанския ледник Пасторури са се провеждали състезания по ски. Сега това е изчезващ ледник, а останалото ледено поле е оградено заради риска от ледоход.