Според доклад на Световната банка Ливан е в една от най-тежките икономически кризи в света за последните 150 години. Проблемите, започнали през 2019 г., се задълбочиха в следствие на пандемията и експлозията на пристанището в Бейрут миналото лято.
Текущите икономически проблеми се придружават от социална нестабилност, тъй като националната фрагментация продължава да измъчва страната.
Икономическата ситуация е придружена и от борба за власт между президента и министър-председателя на страната. След експлозията в Бейрут целият кабинет на Ливан подаде оставка. През десетте месеца след това драматично събитие новоназначеният премиер Саад Харири и президентът Мишел Аун не успяха да работят заедно и да назначат нови членове на кабинета.
Бензинът и субсидиите
В много отношения Ливан разчита на внос, затова и много продукти са субсидирани - сред които брашното, лекарствата и бензинът. Субсидиите струват на правителството шест милиарда долара годишно. Около половината досега се даваха за субсидии за горива. Именно те поддържат бензина в Ливан на достъпни цени, но правителството, което е затруднено с парите си, вече не може да плаща за тях и трябва да запази финансовите си резерви.
По бензиностанциите се извиват километрични опашки, на които хората чакат с часове, за да си купят малкото количество гориво, което им е разрешено наведнъж.
Без гориво електроцентралите не могат да работят, което води до все по-чести спирания на електроснабдяването.
Почти три десетилетия ливанските домакинства се примиряват с ежедневните прекъсвания на електрозахранването, които в Бейрут продължават по три часа, въпреки че в други райони обикновено са по-дълги. Тези, които могат да си го позволят, плащат на частни доставчици на генератори за допълнително захранване.
В продължение на повече от десетилетие ливанските власти обещават мащабни структурни реформи, които да осигурят непрекъснато електричество и да спрат разхищението на публичните финанси, но поне за момента, такива липсват.
Образование в колапс
Поради постоянното прекъсване на електрозахранването и Wi-Fi връзките, онлайн обучението е истинско предизвикателство. Освен това финансовата криза принуждава много родители да местят децата си от частни в държавни училища.
Университетите също са засегнати – все повече студенти се завръщат от чужбина, защото родителите им не могат да си позволят разходите за обучение там, а тези, които все още могат да си позволят таксите, срещат друг проблем – банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и все още не е ясно дали това ще бъде разрешено в близко бъдеще. Наблюдава се и обратният процес - все повече квалифицирани кадри напускат страната, защото не могат да си намерят работа и адекватни доходи. В момента четирима от всеки десет души в Ливан са без работа, много предприятия са затворени, а много хора нямат достъп до банковите си сметки.
Има ли изход от политическата криза?
От 10 месеца Ливан няма правителство, а продължаващите спорове между президента Мишел Аун и избрания за министър-председател Саад Харири доведоха до безизходица. Дори френският президент Еманюел Макрон, който обеща да осигури помощ за развитие, не можа да излезе от задънената улица.
В края на миналата седмица заместник-председателят на Европейската комисия Жозеп Борел беше на двудневно посещение в Ливан, където се срещна с политически лидери в областта на сигурността. Той отправи послание, че съставянето на правителство е въпрос на спешност, тъй като страната е на ръба на пълен финансов колапс.
Борел заяви, че европейските страни обмислят санкции срещу ливанските политици, които възпрепятстват съставянето на правителство. Той добави, че съставът на новото правителство трябва да бъде съгласуван от президента и назначения за министър-председател Саад Харири. Освен техническите възможности, то трябва да има и политическата подкрепа, необходима за работа в такива трудни условия.
