Северна Корея няма да предизвика война, смята телевизионният журналист Елена Йончева, автор на документален филм за автократичната република. Според бившия посланик на България в Южна Корея Косьо Китипов, ако изобщо се стигне до въоръжен конфликт, той ще засегне само полуострова.

В предаването „Тази сутрин” по bTV двамата обясниха, че е много малко вероятно Пхенян да нанесе ядрен удар. „Според специалистите ядрена война не е възможна, защото ядреният заряд се изнася със самолет или кораб. Северна Корея не разполага с ракети, с които да транспортира зарядите,” посочи Елена Йончева.

„На остров Гуам, където има американска база, през юни ще бъде изградена нова южнокорейска отбранителна система,” изтъкна като аргумент Косьо Китипов.

Нагнетяване на напрежението

Реториката на Пхенян е стратегия за увеличаване на напрежението, която КНДР не използва за първи път, единодушни са журналистът и дипломатът. Елена Йончева припомни, че след като постави ракетите в бойна готовност, лидерът Ким Чен-Ун отмени примирието с Южна Корея от 1953 г., както е направил и през 2009 г.

„В едно конфуцианско общество не може да се говори, че синът ще се отрече от доктрината на бащата. Става дума за надграждане на постигнатото от бащата Ким Чен-Ир от страна на наследника му Ким Чен-Ун,” смята Косьо Китипов. По думите му, основателят на КНДР Ким Ир-Сен е успял да създаде уникалната система на управление в Северна Корея, „докато лавира кораба в бурните води на противопоставяне между Китай и СССР” в средата на XX век.

Поводи и последствия

На днешния 11 април се навършва една година от политическото встъпване в длъжност на Ким Чен Ун. През 2013 г. има и друга кръгла годишнина – 60 години от подписването на примирието между Северна и Южна Корея. Според Елена Йончева за режим като този в Пхенян такива дати са достатъчни поводи за инициативи за укрепване на властта. Затова според нея е възможно външнополитическата агресия на Северна Корея да е насочена всъщност към вътрешнополитическо обединение.

Журналистът цитира данни на международни анализатори, според които обединението между двете Кореи е малко вероятно, защото ще струва много скъпо. Икономиката на Сеул ще бъде натоварена с повече от 500 млрд. долара. Друга тежка последица би била миграцията от бедния Север към богатия Юг.

Бившият български посланик в Сеул отбеляза още, че крайно решение на Корейския въпрос е трудно постижимо, защото всички основни политически играчи – САЩ, Япония, Южна Корея, Китай и Русия, ще защитават до последно статуквото.