С падащите цени на петрола в последните три години кризата във Венецуела се задълбочава все повече. Липсата на медикаменти и недостига на основни хранителни продукти обричат населението на живот на ръба на оцеляването. През последните дни по време на антиправителствените протести загинаха около 100 души.
За живота в условия на хуманитарна криза разказва Натали Пашева
„Когато отидеш в магазина няма яйца, брашно, мляко, захар, хляб. Отиваш в аптеката и няма лекарства. Когато хората нямат какво да ядат и нямат лекарства да се погрижат за здравето си, говорим за хуманитарна криза”, казва Луис Едуардо Домингес.
„Проблемът е икономически, хуманитарен, социален. И от всичко това се получава една ужасяваща смесица. Ставали сме свидетели на ужасни случаи. Случаи, които могат да бъдат сравнявани със ставащото в най-бедите региони на Африка”, споделя Карла Маркес.
Луис и Карла са част от хилядите потърсили нов живот в Европа. Той учи за инженер в Щутгарт, а тя е мениджър в пиар агенция.
Разказват, че никога в историята на Венецуела не е имало такава емиграция, както сега. Близките на тези потърсили нов живот, разчитат на тях за доставки на медикаменти и дори понякога за основни хранителни продукти.
„Хората обикалят цял ден от аптека в аптека. И така могат да обиколят 20 аптеки, ако имат късмет на края могат да намерят лекарства. Ако нямат късмет, си тръгват с празни ръце”, споделя Луис.
„Тази криза е следствие от колапса на икономическия модел, който се основава на вноса и се субсидира от петрола. Но когато цените на петрола паднаха, икономиката колабира. Има хора, които ядат само по веднъж на ден, има майки, който имат по две деца и трябва да решат кое от децата им ще яде днес и кое – не”, споделя Даниел Фермин Алварес, специалист по политически науки в Католическия университет в Каракас.
„Венецуела винаги е била богата страна, защото винаги е имало пари от петрола. Но цялата икономика на страната се върти почти само около него. Правителството сега получава по-малко пари за петрола. А политиката на правителствата на бившия президент Уго Чавес и на настоящия Николас Мадуро е да инвестират в социална политика в помощ на хората. Инвестирани са пари за здравеопазване, за образование, за жилища. Подарявани са много неща. На хората е плащано ежемесечно за храна. До един момент това функционира”, споделя Луис.
Като мярка за справяне с гигантската инфлация във Венецуела правителството определя максимална граница на цените за основните хранителни продукти в магазините. Резултатът обаче е сриване на местното производство, което работи на загуба.
В магазините разчитат на внос. Доставките често закъсняват, освен това не са достатъчни. Така се появява черния пазар.
„Всички продукти във Венецуела са регулирани от правителството. Цените се определят от правителството. Но това са нереални цени, които са по-ниски от себестойността на продуктите. И така на черния пазар тези продукти се предлагат директно от производителите на много високи цени. Например една паста за зъби обикновено струва 1000 боливара, а цената ѝ на черния пазар може да достигне до 10 хил. боливара. Така стои ситуацията за всички хранителни продукти”, споделя Алварес.
На 15 юни 2013 г. един долар на черния пазар струва 33 боливара, на същата дата четири години по-късно един долар вече е 8104 боливара.
„Венецуела в момента е на кръстопът между републиката, демокрацията, свободата и един авторитарен режим, с политика контролираща цялото общество. Най-страшният сценарий, който не е добър за никого във Венецуела, e гражданска война”, добавя Алварес.
Вижте още във видеото:
