През комунизма престъпленията са смятани за продукт на капиталистическия Запад. През 60-те и 70-те години на 20-и век нарушаването на закона противоречи на социалистическата идеология на Източния блок.

Въпреки това през тези години сериен убиец отнема живота на 14 млади жени в Полша. Как социалистическата система се опитва да спре поредицата от убийства?

От 1964 г. до 1972 г. „Вампирът от Силезия“ всява страх и ужас в региона. Само през 1965 г. той напада 11 жени – шест от тях умират, животът на останалите пет по чудо е спасен.

Оцелелите описват нападателя си като мъж с пронизващи черни очи - като вампир. Страхът в Катовице е голям, жените не смеят да излязат сами на улицата, разказва немското издание „Билд“.

Властите се опитват да запазят в тайна зловещата поредица от убийства. През 1966 г. "Вампирът от Силезия" обаче убива племенницата на важен политик от социалистическата система. Това се превръща в повод разследването да набере скорост, а властите се опитват да заловят извършителя. Неуспешно и безнадеждно.

Страхът сред жените

Извикани са и следователи от ГДР - защото и в Източна Германия има сходни поредици от убийства.

Серийният убиец държи района на Силезия в напрежение в продължение на осем години. Местните жени излизат на улицата само когато са придружени от мъже. Страхуват се да не станат следващата жертва на мистериозните убийства.

„Всички бяхме уплашени. Не смеехме да пристъпим прага на домовете. Никоя от жертвите не го беше виждала, защото той винаги пристъпваше отзад и удряше“, казва Вероника Кания, млада майка, която тогава живеела в района на случаите. Десетилетия по-късно тя продължава да се оглежда, когато е сама на улицата.

Смъртта дебне по пътя към дома

Извършителят обикновено нападал жените в здрача, когато се връщали от работа. Те често избирали преки пътища, за да стигнат бързо до децата и съпрузите си и нямали представа, че това може да бъде последната им разходка.

Това разказва Пшемислав Семчук, писател и журналист, който години наред пресява архивите и пише книга за случая, която излиза през 2021 г.

Сексуален мотив?

Извършителят никога не е изнасилвал жертвите си, така че сексуалният мотив бързо бил изключен. Кражбата също не била определяща. Разследващите не знаели какви може да са причините за проявените жестокости.

Серийни убийства в ГДР

Когато племенницата на Едуард Гирек, който по-късно става полски партиен лидер, е убита през 1966 г., вече не става дума само за сериен убиец, а за някой, който предизвиква цялата социалистическа народна република. Случаят е поверен на най-добрите следователи в страната, но и те не правят пробив. Следователите в ГДР вече са изпитвали затруднения трудности при разкриването на други две серии от убийства. Те предлагат и своя опит, но отново няма резултат.

Награда от милион злоти

В Полша през 1968 г. е обявена награда от един милион злоти. Но и това не помага, а дори затруднява разследването на „народната милиция“.

„Това беше невероятна сума пари. С тях можеше да се купят няколко къщи. Това разпалва въображението на хората. Имаше десетки хиляди писма от информатори“, споделят разследващите. Надеждата за големи пари провокира дори опитите за изобличаване на съпруга. Наградата обаче никога не е била изплатена.

Да изобличиш съпруга си

През януари 1972 г. Мария Марчвицки се свързва с полицията с ужасяващи съмнения – възможно ли е съпругът ѝ Здзислав да е „Вампирът от Силезия“. Тя е подозирана, че докладва мъжа си само за пари. Според показанията ѝ той бил склонен към насилствени сексуални практики у дома и се прибирал с петна от кръв по обувките си.

Служители на милицията арестуват 44-годишния Марчвицки, който е работник във въглищна мина. За него започват дълги разпити и съдебни заседания.

Заподозреният е вкаран в затвора. Процесите срещу него са показни и с участието на публика.

Екзекуция

През пролетта на 1977 г. - 13 години след началото на ужасяващата поредица от убийства той е екзекутиран. Осъден е на смърт чрез обесване.

След падането на социалистическата система обаче се пораждат съмнения за истинската самоличност на „Вампира от Силезия“. Съмненията продължават и днес.

Взет ли е един обикновен работник за изкупителна жертва?

Въпреки че Здзислав е бил съсед на първата жертва и е бил в близост до някои от местопрестъпленията, следователите имат съмнения, че той е истинският убиец.

"Той беше идеална изкупителна жертва. Един прост човек, който се сблъска с цяла система. Беше все по-притискан и все по-слаб“, коментират те по-късно.

„Марчвицки казваше, че иска всичко да свърши възможно най-скоро, че няма повече сили, че е изтощен от живота. Питаше недоумяващо защо му се случва всичко това. Казваше, че не иска да живее и очаква да изпълнят присъдата“, споделя операторът Мечислав Худзик, който заснема процеса.

И до днес главният прокурор, който с години работи по случая, твърди, че е осъден правилният човек. Поредицата от убийства в Силезия е приключила две години по-рано през 1970 г.

През 2021 г. Полският журналист Пшемислав Семчук издава книгата  „Вампир от дълбините“, в която показва защо този случай не е приключен. А след повече от 50 години, семейството на осъдения иска да се върне в съда. Наследниците на Марчвицки смятат, че той е невинен.

„Този случай не е приключен. Докато четях съдебните документи, разбирах, че това е история, достойна за книга. И когато смятах, че съм я завършил, трябваше да добавям нови глави. Различни хора идваха при мен и ми казваха, че знаят повече за случая. Други бяха категорични, че именно този човек е убиецът“, коментира Семчук.