Гърция традиционно се управлява с двупартиен модел, по неписана уговорка, правило, споразумение …
От края на военното управление в страната през 1974 г., социалистите от ПАСОК и консерваторите от „Нова демокрация” си разменят управлението на държавата, често пъти всяка от партиите набирайки до 80 % подкрепа от гласоподавателите.
Кризата и съпътстващите я сурови икономически мерки изнервиха избирателите до такава степен, че различни малки формации се очаква да получат силна подкрепа на изборите утре. С потенциал да променят политическия пейзаж в страната.
Днес голяма част от гърците искат удобното споразумение между двете водещи партии да свърши. Ако може завинаги.
В неделя ПАСОК и „Нова демокрация”, които в момента за първи път в историята си са в коалиция, водена от технократа Лукас Пападемос, ще се радват ако вземат поне 50 % заедно.
Социологическите проучвания сочат, че избирателите обвиняват партиите за цялата бъркотия във финансите на Гърция от последните три десетилетия, които ги принудиха да въведат суровите икономически мерки, в замяна на два огромни чуждестранни заема.
В резултат на това, избирателите се обръщат към най-различните други политически формации, като не-реформираните комунисти, крайно-дясна партия, чийто символ съмнително наподобява свастика, и цял спектър от различни националисти и крайно-леви движения.
Предвид икономическите предизвикателства, изборите в неделя могат да доведат до ново коалиционно правителство, подобно на ръководеното сега от Пападемос.
Коалиции, коалиции
Проучванията все още сочат „Нова демокрация” за най-голямата партия в парламента на страната, с разлика между 4 и 8 процента пред ПАСОК, но нейният лидер Антонис Самарас нееднократно заяви, че не иска да участва в ново коалиционно правителство със социалистите.
Това отваря възможност за малките партии да изиграят своята тежест в реалната политика на страната.
Политически анализатор Томас Геракис коментира пред АФП, че за Гърция има две възможности. Първата е коалиция между ПАСОК и „Нова демокрация” - „партиите по меморандума”, както ги нарича той заради непопулярното първо споразумение за заем, които Атина подписа с ЕС и МВФ през 2010 г.
Втората възможност е коалиция между по-малките партии, въпреки че съществуват сериозни идеологически противопоставяния между тях, смята Геракис.
От единия край на политическия спектър …
Сред споменатите партии са комунистическата и крайно-лявата „Сириза”, които се борят срещу големите партии и срещу себе си от години.
АФП цитира думите на Ирене Дуру, кандидат на „Сириза”, според която платформата на партията „не на меморандума и да на еврото” е това, което я прави привлекателна за избирателите.
За да се справят с нарастващия бюджетен дефицит, който през 2009 г. беше достигнал 15,6 %, две последователни гръцки правителства – на социалистите и на социалист-консервативната коалиция – се видяха принудени да предприемат мерки, свързани с драстично орязване на заплатите и пенсиите, в някои сектори до 40 %.
На митинг пред хиляди симпатизанти в Солун тази седмица лидерката на комунистите Алека Папарига заяви, че двете партии за излъгали като са защитавали тезата, че членството в ЕС ще постави Гърция на траекторията на просперитета, „че заплатите и пенсиите ще бъдат гарантирани от еврото”.
Други нови партии също се появиха като директен резултат от кризата, в голяма част сформирани от дисиденти от ПАСОК и „Нова демокрация”, изхвърлени от партиите си, защото не са подкрепили икономическите съкращения.
… до другия
За един от най-успешните новопристигнали се смята националистическата Партия на независимите гърци, която изгради кампанията си върху нападки срещу най-силния в Еврозоната, Германия и обещания да обяви споразумението с ЕС и МВФ за противоконституционно.
Лидерът на националистите Панос Каменос (бивш кадър на „Нова демокрация” ) заяви в телевизионно интервю миналия месец, че ако одиторите на ЕС и МВФ, които следят за прилагането на икономическите мерки в страната, не бъда изхвърлени от Гърция, „след месец ще започнат да прибират домовете на длъжниците”. Партията на Каменос се очаква да получи до 11 % подкрепа, ако прогнозите са точни.
Общо 32 партии са издигнали кандидати за парламентарните избори. Социологически проучвания сочат, че най-малко 10 от тях ще имат шанс да преминат бариерата от 3 %, необходими за парламентарно присъствие.
Сред тези партии е и крайно-дясната „Златна зора”, чиято популярност се е увеличила десет пъти от последните избори през 2009 г.
Най-известният гръцки политолог Илиас Неиколакопулос заяви в интервю за АФП тази седмица, че подобно разпределение на политическите сили е положително, защото „за първи път гърците имат възможност да избират между 10 истински политически партии”.
по материали на Агенция Франс Прес и британския ежедневник "Гардиън"
