Идеята за съществуването на друга форма на живот в Космоса винаги е предизвиквала любопитство сред учени и изследователи. В момента са в ход няколко различни мисии в търсене на извънземен живот отвъд границите на нашата планета.

На Марс, например, марсоход събира проби, които да помогнат на учените да установят дали някога е имало живот на Червената планета. НАСА изпраща сонди на ледените луни на Слънчевата система в търсене на джобове с течна вода и на извънземен живот.

Астробиолози изследват атмосферите на планети извън нашата Слънчева система и също търсят улики, които да ги отведат към форма на живот, различна от човешката.

Откриха три неизвестни досега луни: Те обикалят около планети в Слънчевата система

Всички тези изследвания са в ход от няколко години насам.

Mars rover, NASA
Снимка: НАСА

„Вярвам, че до 10 години ще имаме доказателства за това дали съществува живот на близките планети до нашата. Мисля, че наистина сме на прага да разберем“, казва пред Би Би Си британският кралски астроном лорд Мартин Рийс.

Марс преди и сега

Първите опити за откриване на нови живи същества в Космоса са на Института за търсене на извънземен живот СЕТИ и започват още в средата на ХХ век. Тогава астронавтите търсят радиосигнали на други планети, което се оказва напразно усилие.

СЕТИ започва ново мащабно търсене на извънземен живот

В края на XIX век представата за Марс е била съвсем различна. Вярвало се е, че на планетата изобилстват реки, благоприятни за наличието на живот. Оказва се обаче предимно суха, безплодна пустош.

Междувременно планетите около други звезди са толкова малки, че е трудно да бъдат открити, камо ли да се научи нещо повече за тях.

 

В нашата Слънчева система Марс все още е най-известното място за търсене на живот. Знаем, че планетата вероятно е била обитаема преди милиарди години, а на повърхността ѝ е имало морета и езера. Неотдавна учените дори откриха улики, че на Марс все още може да има вода в течна форма, скрита под южната ледена шапка на планетата.

Сега на планетата се разхожда марсоходът „Пърсъвирънс“, който събира проби от пресъхналото дъно на езеро вече трета поредна година.

Снимка: en.wikipedia.org

Целта е тези проби да се върнат на Земята в началото на 2030 г. - мисия, известна като Mars Sample Return. Тя е изправена и пред много трудности, включително финансиране, за да може марсоходът да се върне успешно на Земята.

63% от българите вярват в съществуването на извънземни

„Ако открием живот, нещата ще изглеждат много по-различно. Ако разполагаме с пробите от Марс, можем да навлезем в много конкретни детайли, за да изучим тези процеси на взаимодействие между скалите и водата“, казва Сузан Швенцер, планетарен учен и член на научния екип на проекта "Връщане на проби от Марс" за Би Би Си.

Възможно е в някои от пробите учените да открият вкаменени микроби в скалите - организми, невидими за простото око, но все пак форми на живот.

„Аз като учен нямаше да посветя живота си на това, ако не се надявах, че имаме голям шанс да открием нещо. Надявам се, че ще намерим нещо, но не мога да го предвидя“, казва още Сузан.

Вече знаем за повече от 5500 планети около други звезди, известни като екзопланети, и всеки ден се появяват нови. Благодарение на огромната мощ на новите телескопи, най-вече на космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST), астрономите започват да изследват някои от тези планети в детайли.

 

Какви са начините за провеждането на изследванията

Изследователите използват различни технологии, за да изследват предполагаемият извънземен живот. Те използват космическия телескоп JWST, за да проверят дали могат да разберат какви газове има на някои скалисти екзопланети, подобни на Земята.

63% от българите вярват в съществуването на извънземни

Първоначално той не е бил предназначен за изучаване на тези планети, когато е бил създаден в началото на века. Впоследствие му е възложено да изучава тези светове, защото най-големият космически телескоп в историята и следователно е най-добрата машина за това.

Първата стъпка на астрономите е да потвърдят дали тези планети имат атмосфери. За тази цел в момента вървят изследвания с JWST, като резултатите се очакват по-късно тази година или през 2025 г.

https://btvnovinite.bg/svetut/parvite-tarsachi-na-izvanzemen-zhivot-pecheljat-nobelova-nagrada-za-fizika.html

„Следващите 20 години на търсене на екзопланети ще зависят от този резултат. Ако планетите червени джуджета имат атмосфери, ще насочим всички телескопи на Земята към тях, за да се опитаме да видим нещо“, казва Джеси Кристиансен, астрофизик в Научния институт за екзопланети на НАСА.

Ако успеят да открият атмосфери там, телескопът ще бъде използван за търсене на признаци на живот. Най-вече новият огромен радиотелескоп, който ще бъде пуснат в експлоатация през 2028 г.

Уредът се нарича Square Kilometer Array и е разположен на два континента - Австралия и Южна Африка.

Държави, участвали в подготвителната фаза на SKA
Снимка: en.wikipedia.org

Работата по него продължава вече 30 години и се предполага, че ще допринесе за решаването на основни въпроси на астрофизиката за произхода и еволюцията на Вселената.

Например, високата чувствителност на телескопа ще направи възможно откриването на много слаби радиосигнали от космически източници на милиарди светлинни години от Земята, включително сигнали, излъчвани през първите няколкостотин милиона години след Големия взрив.