Днес светът си спомня за Аертон Сена да Силва - носител на три световни титли, един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1. 34-годишният Сена загива на 1 май 1994 г. в турнира за Голямата награда на Сан Марино на пистата Имола след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч. Смъртта на Сена e последният смъртен случай във „Формула 1“ досега.
Стилът на каране на Сена е безкомпромисен, граничещ с опасен. Според много анализатори Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1. Той е избран за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели във Формула 1. Анкетата е проведена от британското списание „Autosport” през 2009 г.
Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман. През 1985 г. е пилот на Лотус. В Макларън съотборник му е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1.
С отбора на Уилямс Сена води рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него. Пилотът получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му разрешава да бъдат спрени животоподдържащите системи.
Причината за смъртта на Сена е фатална рана в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване. Причината за повредата, довела до невъзможността на автомобила да завие преди фаталния сблъсък, и до днес е спорна. В последното си състезание Сена е взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.
