Събрани в Брюксел, европейските министри не успяха да дадат старт на първите преговори за членство с Украйна и Молдова. Будапеща блокира всякакъв напредък по украинската кандидатура, поставяйки в задънена улица и Кишинев. Двадесет и седемте отказват обаче да разделят двата процеса, страхувайки се да не поднесат политическа победа на Виктор Орбан, пише БГНЕС.
Вместо преговори – парализа
Вместо в Брюксел да бъде взето решение за отварянето на първите клъстери в преговорите, министрите можаха само да констатират, че разговорите за двете страни остават парализирани заради препятствието, което Унгария поставя пред украинското членство.
И все пак държавите членки устояха на изкушението да разделят процесите и да започнат преговори само с Молдова, въпреки че през лятото имаше сигнали за стъпка в тази посока.
Молдова и Украйна получиха статут на кандидатки почти едновременно през 2022 г., само няколко месеца след началото на руската инвазия. Но за разлика от Молдова, Украйна от самото начало се сблъсква с блокада от страна на Будапеща. Най-новият е ветото върху откриването на първия клъстер, наречен „Основополагащи въпроси“, който обхваща ключови области като върховенство на закона, функциониране на демокрацията, човешки права, съдебна система и борба с корупцията.
Унгария оправдава решението си с твърдения за дискриминация срещу унгарското малцинство в Украйна, но също така и с аргументи, свързани със земеделието, продължаващата война и други теми. Дори беше организирана гражданска консултация, макар и необвързваща, при която 95% от участниците се обявиха в подкрепа на ветото.
Според Брюксел и двете източноевропейски страни изпълняват техническите критерии за отваряне на клъстер 1. Откриването му би било първата стъпка в преговорите за членство, но изисква единодушие. Макар че унгарските власти твърдят, че нямат нищо против този клъстер да бъде отворен за Молдова, няма никакви признаци, че позицията им за Украйна може да се промени.
„Жертва по неволя“?
Някои смятат, че би било несправедливо Молдова да стане „косвена жертва“ на унгарското вето и че заслужава допълнителна подкрепа предвид ключовите парламентарни избори на 28 септември. Особено като се има предвид, че страната е изправена пред хибридни атаки на руска пропаганда, целящи да отслабят проевропейските сили и президентката Мая Санду.
По-рано тази година еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че не изключва разделяне на процесите за Украйна и Молдова, подчертавайки, че те са индивидуални и се базират на заслуги. Идеята бе подсилена и от недоволството на Брюксел от действията на президента Володимир Зеленски по отношение на независимостта на антикорупционните органи.
Няма съпротива срещу Молдова
„Нито една държава членка не се противопоставя на отварянето на клъстери за преговори с Молдова. Надявам се да намерим решение не само за първия клъстер, но и за всички останали до края на годината,“ заяви Марта Кос преди лятото. Такова решение обаче още не е намерено, а призивите за разделяне замлъкнаха.
Значителен брой страни смятат, че разделянето би изпратило много лош сигнал към Киев, особено в момент, когато текат несигурни разговори за гаранции за сигурност в случай на мир. За Украйна присъединяването към ЕС изглежда като единствената реална перспектива, при положение че вратите на НАТО остават затворени, а бъдещата подкрепа от САЩ е силно несигурна.
Подарък за Орбан
Друга ключова причина: отделянето би било възприето като политически подарък за Будапеща. Виктор Орбан би видял в това нова победа и още едно доказателство, че може да диктува отношенията между ЕС и Украйна. Именно тези две причини обясняват защо толкова много държави – от Балтийските страни до Франция и Германия – отказват да подкрепят разделянето.
Освен това самата Молдова засега не настоява за отделяне на процесите. Няколко европейски и молдовски представители подчертават, че именно съпротивата на Украйна срещу руската агресия е върнала темата за разширяването в центъра на европейския дневен ред.
Натиск върху Будапеща
В началото на септември вицепремиерът на Молдова, отговаряща за европейската интеграция, Кристина Герасимова, настоя за общ подход: „Надяваме се на съвместно решение за Молдова и Украйна. Важно е за нашата сигурност и пътя ни към членство регионът ни да бъде стабилен и сигурен, а за това е нужна стабилна и сигурна Украйна,“ каза тя на неформална среща на европейските министри.
На практика обаче и двете страни остават блокирани. В този контекст Дания, която председателства ЕС, настоява за двойна стратегия: да се засили натискът върху Унгария да вдигне ветото и едновременно с това да се подготвят преговорите, за да започнат бързо веднага щом клъстерите бъдат отворени.
„Продължаваме да оказваме натиск върху Унгария. В същото време проучваме всички оперативни и технически мерки, които можем да приложим още сега, без формално отваряне на клъстери. Така, когато бъдат отворени, ще можем бързо да ги затворим и да приближим Украйна и Молдова до ЕС,“ заяви датската министърка по европейските въпроси Мари Бйере.
Прецедент от Балканите
В последната практика има примери за разделяне на процесите. Точно преди година ЕС реши да отдели Албания от Северна Македония. След разделянето Северна Македония остана в застой, докато Албания успя само за 11 месеца да отвори пет от шестте клъстера, или общо 28 от 33 глави – най-бързият процес на присъединяване, регистриран досега на Западните Балкани.
Разширяването между реформи и геополитика
Все още е неясно дали и кога пътищата на Украйна и Молдова ще бъдат разделени. Но едно е ясно: разширяването на ЕС се превръща в реалност само когато вътрешните реформи вървят ръка за ръка с геополитическите и стратегическите императиви.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
