Точно преди половин век силно земетресение в Скопие убива над 1000 души, и оставя повече от 200 хиляди без подслон. По това време в македонската столица гостува Българският държавен цирк. По ирония на съдбата, хората, които трябва да разсмиват гражданите на Скопие, се превръщат в техни спасители. За първи път след 50 години български цирк застава в светлините на прожекторите край Вардар.
Точно преди 50 години, през далечната 1963-а, тогавашната Главна дирекция на българските циркове подписва договор с естрадния цирков отдел на Югославия. Първият град от турнето на българската трупа е Ниш, следва слънчево Скопие.
“Циркът се казваше цирк „София". Имахме оркестър голям - Оркестъра на оптимистите. Една много силна, атрактивна програма с най-красивото на българския цирк”, разказва уличен акордеонист.
В краят на пролетта 21-годишният по това време Александър Балкански участва в трупата на цирк „София" с акробатика на опъната тел. „На премиерата първия ден циркът беше претъпкан, претъпкан - даже имаше хора отвънка, които не можеха да влезнат. Всичко мина прекрасно - след представлението решихме да отидем младежите на бар. И къде - на гарата имаше нощен клуб, танцуваме, веселим се - млади хора все”, спомня си Александър Балкански, създател и директор на цирк „Балкански".
Той допълва, че явно, умората си е казала думата и на третия ден само музикантите отишли в бара когато в 4:40 става земетресението. „Гарата пропада и барът се затрупва, а нашите музиканти остават вътре”, разказва Балкански.
В утрото на 26 юли часовникът на гарата в Скопие остава завинаги на 5 часа и 15 минути. Земетресение със сила над 6 по скалата на Рихтер разрушава 80% от македонската столица, загиват над хиляда души, 4000 хиляди са ранените, а повече от 200 000 хиляди остават без дом.
„Ние за музикантите се усетихме много по-късно - някъде в средата на деня. Защото, когато стана земетресението тука през манежа имаше един отвор - земята се беше разцепила. 5-6 човека, на третия ден разровиха и направиха отвори, за да могат да излязат от бара. Те са помислили, че е станало война”, описва директорът на цирка.
„1963-а година в Югославия нямаше строителни наредби за защита от земетресение. Страшно беше да ви кажа. Нямаше осветление, електричество нямаше, вечер беше пустош. Като да е преминала някоя хала”, каза строителният инженер проф. Христо Каптаров.
През '63-а Христо Каптаров е 28-годишен току-що дипломиран строителен инженер. Пет години след бедствието той специализира, а по-късно и преподава земетръсно инженерство. С неговия приятел Панде Ефтимов са едни от оцелелите живи свидетели на събитията от преди половин век.
„Скопие приличаше на една грамадна купчина. Навсякъде имаше разрушения и все още се вдигаше прах от сградите. Никой не знаеше дали градът ще оцелее или не”, допълва трагичната картина Панде Евтимов, жител на Скопие. По думите му е нямало ток, телефоните били прекъснати, радио Скопие не работеше - едно състояние по-лошо от война.
„Не искам и да си спомням, вярвайте ми! Страшно беше! Ама нямаше, не стърчеше къща. Викове, паника страхотна беше, хората бягаха по улиците. Хаос, Ужас.”, допълва Александър Балкански
В утрото на трагедията куполът на българския цирк е една от малкото постройки, които стоят непокътнати. В опит да помогнат, артистите превръщат шапитото в полева болница.
Балкански разказва, че това е станало чрез система, в която се обръщат дъските на амфитеатъра и стават като легла. Когато видели човек ранен или одраскан, го водели в цирка, за да му се помогне. „И казвахме на хората: "Каквото имате вземете - елате в цирка. Хора започнаха да идват, да си слагат постелки и да лягат в цирка - пълно беше с народ вътре”, казва Александър Балкански.
„На практика циркът стана помощна болница и подслон на всички онези болни, изнемощели, ранени и т.н. Първи в Скопие пристигнаха като помощ още същия ден от Република България, от Кюстендил. Покрай онази спешна помощ - храна, брашно, захар, масло и другите хранителни продукти, които донесоха камионите от България, българите направиха и една сериозна крачка в цялостното възстановяване”, описва ситуацията Евтимов.
Същата година българското министерство на културата и столична община решават да помогнат на пострадалите от земетресението. София подарява строителните книжа, а български строители изграждат в Скопие същата сграда като тази на софийския цирк на Солни пазар, изгоряла през 1983-а година.
Панде Евтимов споделя как в Скопие била изградена и гимназия. „Българите я издигнаха, която и днес работи под същото име, с което беше кръстена тогава - „Георги Димитров", като знак за хуманността на българския народ.”
По ирония на съдбата част от оцелелите в подземята на скопската гара музиканти са настигнати от друго нещастие 8 години по-късно на летище София. „ В самолета с Паша Христова имаше няколко музиканти 5 или 6 от оркестъра на Оптимистите. Аз имам снимки от стария, дървения цирк, където всичките тези, които паднаха със самолета, бяха в този оркестър”, разказва Александър Балкански.
За първи път, половин век след земетресението, български цирк отново отвори врати в Скопие. Представлението на цирк „Балкански" е в памет на всички, загубили живота си при трагедията край река Вардар.
