Официалният старт за строителството на Трансадриатическия газопровод беше даден в Солун. По него ще се доставя природен газ от Азербайджан за Европа, а България ще получава синьо гориво чрез интерконекторна връзка с Гърция.

Акционери в проекта с по 20% са азербайджанската държавна компания СОКАР, британската „БиПи” и италианската „Снам”. С по-малки дялове са „Флуксис” (Белгия), „Енагаз” (Испания) и АКСПО (Швейцария).

Трасето на новия газопровод е 550 километра в Гърция успоредно на границите с България и Македония и още 215 километра през Албания до брега на Адриатическо море. Оттам тръбата ще премине под вода (110 км) до Италия, където ще се включи в европейската газопреносна мрежа. Прогнозните разходи са за 5,6 млрд. евро.

Съоръжението е част от европейския Южен газов коридор, подкрепян и от Съединените щати заради намаляването на енергийната зависимост на Европа от руския газ.

„Това е начинание, което има не само голямо значение за икономиките в региона, но придобива и голямо геополотическо значение. От една страна се осигуряват енергийни доставки за Европа, а от друга се гарантира диверсификацията на доставките”, заяви на официалната церемония гръцкият премиер Алексис Ципрас.

Капацитетът на Трансадриатическия газопровод обаче е далеч по-малък от общия обем доставки на руско синьо гориво, което е около 160 млрд. кубически метра годишно.

Изграждането му стана икономически обосновано, след като миналата година Анкара спечели Азербайджан и инвеститорите в каспийското находище „Шах Дениз-2” за строителство на Трансанадолския газопровод. По него ще бъдат пренасяни по 16 млрд. куб. метра газ годишно, от които 6 милиарда ще остават за Турция.

След пускането му в експлоатация през 2020 година по Трансадриатическия газопровод ще се транзитират 10 млрд. куб. метра, от които 1 милиард са гарантирани за България. Дотогава трябва да бъде изграден и интерконекторът между нашата страна и Гърция при Комотини.

Ципрас не крие надеждите си Гърция да стане газов хъб на Балканите, след като през последното десетилетие се провалиха два големи проекта за пренос на ирански и на руски газ през България с много по-голям капацитет – „Набуко” и „Южен поток”.