Трагедията в Украйна през призмата на лични истории за войната. Българин, който живее в Киев, от няколко дни е доброволец към териториалната отбрана на града. А какъв е военният конфликт през погледа на млад поет от Харков, избрал да остане в града.
Николай Иванов е женен за украинка и вече 8 години живее в Киев. Имат син на 1 година. В първите дни на войната правят неуспешни опити да се приберат в България.
„Тук ситуацията е доста напрегната, много е опасно по пътищата. Разстрелват коли със семейства и честно да ви кажа, няма да рискуваме да тръгнем сами“, казва Николай.
По думите му ситуацията става все по-тежка. „Храна почти няма, банкоматите не работят. Парите се теглят само от касите на магазините, те служат като банкомати. Дояждаме това, което има вкъщи“, казва той.
От няколко дни Николай е доброволец в украинските нощни патрули, които пазят възлови точки в града. Движи се в група от няколко души с поне 1 въоръжен.
Само на 40 км. от руско-украинската граница, в Харков, се намира 19-годишният Андрей. Въпреки войната, той и семейството му решават да не бягат. Не е мобилизиран, защото е студент, но в момента лекциите му са прекратени.
„Опасно е. Всеки ден бомби и ракети падат по нашите училища, болници и домове. Може би трябва да съм щастлив, че все още имам електричество, мобилен интернет и достатъчно храна. Имам и отопление“, казва той.
Андрей споделя, че обича да пише стихове, но вече не го прави. „Войната не е време за поеми, аз се опитвам да пиша, но просто не мога. Свистенето на бомбите не е вдъхновило никого“, казва той.
Според Андрей половината население на Харков, около 700 000 души, вече са напуснали града.
