Учени от Станфордския университет успяха да създадат технология, която досега изглеждаше възможна само в начуно-фантастичните филми и книги. А именно – да декодират вътрешната реч - мислите, които човек си казва наум, без да ги проявява чрез звук и движение.
Изследването е публикувано на 21 август в списание Cell, съобщава France 24.
Досега мозъчните интерфейси (BCI) даваха възможност на пациенти да общуват, като улавяха сигнали от моторната кора при опит за движение на устни, език или гласни струни. Сега учените са заобиколили нуждата от физически усилия.
„Ако можем да декодираме вътрешната реч, това ще е по-малко изморително и пациентите ще могат да използват системата по-дълго“, казва неврологът Ерин Кунц пред New York Times.
Експериментите са проведени с четирима тежко парализирани пациенти вследствие на инсулт или амиотрофична латерална склероза. В моторната им кора били имплантирани микроелектроди, които улавят мозъчната активност. Участниците трябвало да си представят как произнасят думи и изречения. С помощта на изкуствен интелект сигналите били преведени в текст с точност до 74% в реално време – което е безпрецедентен резултат за този тип технологии, отбелязва Financial Times.
Рисковете и „прозрачният мозък“
Напредъкът обаче носи и рискове. В някои случаи имплантът е улавял сигнали, които участниците не са били инструктирани да мислят. Това поставя въпроса за неприкосновеността на мислите.
„Колкото повече развиваме тези технологии, толкова по-прозрачни стават мозъците ни. Това е нова ера за човечеството“, предупреждава Нита Фарахани, професор по право и философия в университета „Дюк“, цитирана от NPR.
За да намалят опасността, екипът въвежда своеобразна „умствена парола“, без която системата не може да разчита мислите. Тя се оказала ефективна в 98% от случаите.
Талка, учените въвеждат механизъм, който позволява системата да започне декодирането само когато човек си „помисли“ определена парола. Тоест, човек мислено „включва“ чипа, само когато иска неговите мисли да бъдат преведени в думи.
„Това е крачка в правилната посока и дава на пациентите повече контрол върху информацията, която споделят“, коментира биоетикът Коен Маркъс Лайънъл Браун пред New York Times.
Въпреки впечатляващите резултати, учените предупреждават, че системата е само доказателство за концепция – речникът е ограничен, точността е несъвършена, а имплантите са инвазивни и изискват продължително обучение.
Дебатът около т.нар. „правото на неприкосновеност на съзнанието“ тепърва се разгаря. Въпросът вече е не само как да дадем глас на онези, които не могат да говорят, но и как да защитим най-интимното човешко пространство – мислите.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
