Кучето не е просто домашен любимец. Веднъж, влязло в дома ви и в сърцето ви, кучето никога не си тръгва. Кучето е част от семейството, то е повече от четириного същество.

За всеки, който някога е гледал куче, тази любов е просто безкрайна.

Безкрайна е и любовта на американката Саманта Пауърс към нейният Локи. Питбулът изчезва безследно преди две години, но жената никога не спира да таи крехка надежда в душата си, че чудото ще се случи и Локи ще се върне при нея.

И чудото наистина се случва. Преди броени дни Саманта получава обаждане от Центъра за грижа и контрол на животните във Форт Уейн, щата Индиана:

„Намерихме вашето куче. Моля да изберете ден и час, в който да ви го върнем.“

За Саманта това означава: незабавно. Тя няма търпение да прегърне Локи, който през 2022 г. се измъква от къщата, докато Саманта е в командировка и е поверила грижите за него на своя приятелка. Уви, една незатворена врата носи безкрайна мъка на собственичката на кучето.

 

Срещата между Саманта и Локи буквално стиска за гърлото: собственичката и кученцето плачат от радост, питбулът върти опашка и подскача, не може да повярва, че се е върнал при Саманта, не може да си намери място от щастие. Разбира се, следва канонада от лигави целувки в знак на признателност.

Сълзите на Сам са много, бликат от сърцето ѝ. А историята на Саманта и Локи за кратко обиколи социалните медии из целия свят и разтопи сърцата на хиляди с щастливата си развръзка.

„На моменти ме обземаше жестоко отчаяние“, признава Саманта след щастливата развръзка. В центъра за грижа и контрол на животните успяват да установят кой е собственикът на питбула, благодарение на микрочип.

„Не знаем къде е бил Локи толкова дълго време, но по всичко личи, че е имал дом и за него са се грижели добре“, споделят от службата, след като откриват кученцето да се скита бездомно в района на Форт Уейн.

По-щастлива от Саманта Пауърс е може би единствено нейната майка Барбара:

„Дъщеря ми потъна в дълбока депресия, след като изгубихме кучето. Когато получи обаждане, че е открито, тя просто не беше на себе си. Щастието в очите ѝ се върна.“

„Микрочипът е спасител, но животните не са просто животни. Те са неделима част от семейството“, казва Барбара Пауърс.

„Без това нямаше да си върна Локи. Насърчавам хората да го поставят на своите домашни любимци. Всеки, който има животно – без значение какво е – чипирайте вашите кученца, вашите котки“, споделя Барбара Пауърс.

Оттогава Локи се адаптира у дома със Саманта и с Барбара Пауърс, които не могжат да си намерят място от радост, че отново са в компанията на питбула.

Микрочипът е малко електронно устройство, което се инжектира под кожата на куче с помощта на игла. Обикновено се поставя между лопатките.

Устройството е с размерите на оризово зърно, не съдържа батерия и не е вредно за животните. Повечето чипове са проектирани да издържат около 25 години.

Продължи да четеш