Топенето на полярните ледове се е ускорило през последните двадесет години поради глобалното затопляне, особено в Гренландия, допринасяйки за покачването на океаните по време на този период. Това са най-точните научни данни, излизали досега.

Международен екип от учени проведе важно изследване, публикувано в списание "Сайънс" на 30 ноември, по време на предстоящия финал на конференцията на ООН за климата в Доха, Катар.

Морското равнище се е повишило средно от 1992 г. насам с повече от 55 мм /3 мм годишно/, от които по-голямата част се дължи на топлинно разширение на водата. Учените оценяват на 11,1 мм общия принос към покачването на равнището на океаните на топенето на северните ледове.

Приблизително 2/3 от разтопения лед е в Гренландия, останалото е арктически лед, твърди изследването, цитирано от БГНЕС.

Изследователите са разчели голям брой сателитни снимки на НАСА и Европейската космическа агенция.

Докладът на Междуправителствената експертна група по изменение на климата през 2007, бе цитиран наскоро, но според учените, разликите са толкова големи, че е невъзможно да се определи дали се намалява или увеличава масата на полярния лед.

Последните оценки потвърждават, че полярните зони и Гренландия са загубили повече лед отколкото са си връщали през всяка година от 1992 насам. Стана известно и че това явление се усилва.

Гренландия и северната полярна зона губят вече повече от три пъти повече ледена маса, отколкото през 1990 г., с което техния принос за покачването на морското равнище се увеличава от 0,27 мм до 0,95 милиметра за година.

По-малко драстични са промените в ледената покривка на Антарктида, значителни загуби имаше в западната част, които бяха частично компенсирани от натрупванията на изток.

Това последно проучване е плод от сътрудничеството на учени от 47 страни и 26 лаборатории, които съгласуваха всички подходи, за да се получи по-точна информация.

От 1998 г. учените са публикували най-малко 29 различни оценки на загубите на полярните ледове и техния принос към покачването на морското равнище, като се започне от увеличаване на равнището от 1,9 мм годишно, до спад с 0,2 мм всяка година.