Залежи на метан, скрити под арктичния лед, могат да окажат значително влияние върху промените в климата заради бързото топене на ледената покривка. Това съобщава Би Би Си, като се позовава на изследване на американски учени
Изследователите от University of Alaska във Феърбанкс са доказали съществуването на над 150 000 находища на „древен” метан в Аляска и Гренландия, които вече влизат в директен контакт с атмосферата, благодарение на топенето на ледовете.
Освен „древния” метан освобождаван в атмосферата, учените са установили наличието на най-различни други газове, затворени под ледовете, сред които и новообразуван метан, формиран от гниещи водни растения.
Метанът е най-значителният от парниковите газове след въглеродния двуокис, припомнят наблюдатели.
Кейти Уолтър Антъни, изследовател от университетския екип във Феърбанкс, твърди, че газовите залежи обикновено се намират в райони, които в миналото са били вечно замръзнали – ледникови корита и фиорди. Промените на климата, обаче, причиняват постепенното им размразяване.
Според американския учен ако има големи залежи на метан и други подобни газове в райони като северозападен Сибир, които са покрити с тънък слой лед, предвиден да се стопи до 2100 г., нивото на метан в атмосферата на Земята ще се покачи драстично.
Това покачване вероятно би ускорило ефекта на глобалното затопляне, подчертава още Кейти Антъни.
Метановите находища в Арктика са обект на активно изследване от страна на няколко държави, които вече са изпратили свои екипи за измерване на потенциалните залежи. Освен под заледени езера, метанът може да бъде открит под почвата или под морското дъно в полюсните региони.
Би Би Си цитира британския учен професох Еуан Нисбет, според когото „Арктика е най-бързо затоплящият се регион в света, притежавайки много източници на метан, чийто брой ще продължи да се увеличава с покачването на температурата”.
Все още не е установено колко са сериозни последиците от увеличаването на метана в атмосферата и колко ще бъде ускорено глобалното затопляне, отбелязва Би Би Си.
