Коледата е изпълнена с множество традиции. Някои от тях идват от Германия през XVI век, корените на други могат да бъдат открити в Древна Гърция, а трети са продукт на съвременната попкултура.
Знаете ли, че родината на коледната звезда е Мексико? Защо календарът, помагащ на децата да отброяват дните до Коледа, първоначално е съдържал цитати от Библията, а не лакомства? Какво общо има кралица Елизабет I с джинджифиловите къщички? И защо трябва да имаме в гардероба си поне един грозен коледен пуловер?
Ето пет от множеството коледни традиции, без които празникът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме:
Коледните звезди
Коледните звезди са един от безспорните символи на празника, подобно на украсената елха. Нейните кадифено зелени листа завършващи с пурпурно червени или бледо златисти цветове са наистина впечатляващи. Това цвете става известно в началото на XIX век, а може би малцина знаят, че неговата родина е Мексико. Изглежда като огромен храст и цъфти през декември.
Култивирано е от ацтеките много преди европейската колонизация на Америка. Те са използвали цветето за различни цели, включително декорация и производство на червено-лилави багрила. Има редица исторически сведения, че са извличали от коледната звезда млечнобяла течност, използвана като лекарство.
Коледната звезда става символ на празниците през XVI век, когато мисионери разпространяват католическата вяра сред местното население в Мексико. В югозападния мексикански град Такско францискански монаси са използвали растението за украса на сцени от Рождество Христово. Според местна легенда бедно момиче на име Пепита осъзнало на път за църквата в навечерието на Бъдни вечер, че е забравила да занесе подарък. Затова тя набира букет от крайпътни бурени като подарък за новородения Исус.
През 1828 г. ботаникът Джоел Робъртс Пойнсет, който бил посланик на САЩ в Мексико, пренесъл растението в своята оранжерия в Южна Каролина и решил да го сподели с приятелите си за Коледа. Така, около 10 години по-късно, то става символ на празниците в края на годината. Днес в целия свят се продават милиони саксии с коледното цвете.
Календарите с лакомства
Корените на ранните версии на тези календари трябва да бъде търсена някъде в Германия. През 1903 г. издателят Герхард Ланд предлага начин на децата да отброяват дните до Коледа, като всеки ден отварят по една „вратичка“ или „прозорче“, за да разкрият пасаж от Библията.
Откакто тези календари придобиха масова популярност през 1920 г., те се развиват и стават по-скоро светски, отколкото религиозни. Пасажите от Библията са заменени с малки ежедневни подаръчета - от малки бутилки вино до лак за нокти. В детския вариант има шоколадови бонбони, фигурки на любими приказни или екшън герои.
Традицията е доста сходна с тази на германските протестанти, които отброявали дните до Коледа чрез ежедневното палене на свещ. По-късно те заменили свещта с поставянето на религиозни изображения. Това довело до създаването на първия календар, където под всеки ден от месец декември се поставял малка икона или рисунка на светец. В крайна сметка се приема, че това е първият известен ръчно изработен календар. Той бил дървен, а годината вероятно е 1851 г., твърдят още историците.
Джинджифиловите къщички
Въпреки че според много историци прехвърлят заслугите за използването на първите джинджифилови сладки в украсата за Коледа на кралица Елизабет I, всъщност и в основата н тази традиция са германците. Те твърдят, че от тях е започнала традицията за сглобяването на традиционните джинджифиловите къщички.
Други пък смятат, че виновник за появата им са братя Грим, които написват „Хензел и Гретел“ през 1812 г. Оригиналната приказка включва репликата: „Когато се приближиха, видяха, че къщата е построена от джинджифилов хляб и покрита с пудра захар, а прозорците ѝ бяха от прозрачна захар“.
Вдъхновени от историята, немските пекари започнаха да изработват малки къщички от бисквити със зимни подправки. Тъй като джинджифилът е култивиран в Китай преди около 5000 години, не липсват и твърдения, че традицията идна от там. Гърците обаче твърдят, че първите рецепти за джинджифилови сладки датира от около 2400 г. пр. н.е., т.е. според тях курабиите са били печени в Елада. Каквато и да е истината обаче днес почти в цял свят пекарните украсяват витрините си с тези приказни къщички и създават коледно настроение.
Грозните пуловери
Светът може да обвини канадците за тази глупава, иронична традиция, която наистина набра сила през 80-те години на XX в. Според Ugly Christmas Sweater Party Book пуловерите за пръв път се появяват на пазара във Ванкувър и бързо набират популярност. Превръщат се в тенденция, която завладява малки и големи.
Твърди се също така, че първите грозни коледни пуловери всъщност не са били толкова кичозни. Те са били от вълна, издържани в коледните цветове – бяло, зелено и червено. По-късно, за да се осмее нарастващата комерсиализация на празника, по тази топла дреха се появяват снежни човеци, елени, елхички и какво ли още не. Някои производители дори вграждат звънчета и светещи лампички.
Според Fox Business става дума за индустрия с печалби за милиони. Днес всички марки предлагат коледни пуловери, които човек може да носи само един ден в годината. Могат да бъдат открити дори в някои хранителни вериги. И колкото по-грозни са, толкова по-добре, твърдят експертите.
Коледните бастунчета
Оригиналните коледни бастунчета в бяло и червено са направен преди повече от 350 години. С течение на времето тези захарни пръчици са се превърнали в символ на празниците. Те се използват както за украса за коледните елхи, така и за разбъркване на горещият шоколад. Любопитен е обаче факта, че първият захарен бастун всъщност не е направен във формата на бастун, а е изглеждал като сладка пръчица.
Легендата разказва, че бонбоните във формата на бастун добиват популярност през 1670 г., когато хормайстор в Кьолнската катедрала в Германия огънат захарните пръчици, за да изглеждат като овчарски куки. Изцяло белите по онова време бонбони са били раздавани на децата, които влизали в катедралата за традиционната църковна служба. Малчуганите били във възторг и това се превърнало в традиция, която бързо се разпространила в цяла Европа.
Коледните бастунчета стават част и от поздравителните картички. Първата такава картичка се появява през 1900 г. По това време захарните пръчици вече се правят в бяло и червено, а малко по-късно в годините се добавя и зелен цвят с аромат на мента. В началото те са се правели ръчно и производството им отнемало много време и усилия. През 50-те години на XX век в процеса се включват машините и днес всяко дете може да бъде зарадвано с това лакомство.
