На 78 години почина последният човек с железен бял дроб. Повече от 70 години Пол Александър живее с помощта на огромната машина. Като дете – на 6-годишна възраст, той се разболява от полиомиелит - остро вирусно инфекциозно заболяване, известно още като детски паралич.
„Благодарен съм за всички дарения, които получихме за Пол. Те му позволиха да живее без стрес в последните си години. Помогнаха и да покрием разходите за погребението му. Абсолютно невероятно е да четеш всички коментари и да осъзнаваш колко хора са били вдъхновени от Пол. Просто съм изпълнен с благодарност“, коментира неговият брат Филип, цитиран от благотворителната платформа GoFundMe.
Десетки машини, от които стърчат главите на десетки деца
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
През 1952 г. Пол Александър е едно от десетките хиляди деца в САЩ, които се разболяват от вируса. Детският паралич завладява цялата страна. Когато един ден Пол се прибра от игра, майка му веднага разбира, че детето ѝ също е засегнато от страховито заболяване.
Момчето оцелява след ужасната инфекциозна болест чрез трахеостомия - оперативна интервенция, при която се поставя специална тръба в трахеята чрез кожен разрез за осигуряване на дишането.
След това в продължение на 18 месеца Пол Александър остава за лечение в болница в Далас, Тексас. Заедно с много други болни деца, момченцето лежи в огромна 300-килограмова машина, наричана железен бял дроб, която му помага да диша. Из цялата зала са поставени десетки такива машини – от тях стърчат главите на десетки деца.
Междувременно над 58 000 души са засегнати от вирусната инфекция в САЩ, а на над 3000 от тях тя отнема живота. Засегнатите се задушават в агония.
Освен че усеща своите болки, Пол чува и мъчителните викове на останалите пациенти.
Машината, наричана железен бял дроб, е разработена през 1929 г. и е една от първите машини за изкуствена белодробна вентилация с отрицателно налягане, които се използват за дългосрочна терапия.
Тези машини са използвани във времето на полиомелитната епидемия, която засяга света през 40-те години на 20-и век.
Пациентите са влизали в голям цилиндричен резервоар, който ги е обгръщал от стъпалата до врата. Гумен уплътнител е затварял горната част на резервоара преди шията на пациента и само вратът и главата му са оставали изложени на околния въздух.
В железните бели дробове с помощта на помпа механично се създава вакуум в резервоара, позволяващ повдигане и разширение на гръдния кош.
Пол Александър прекарва живота си, парализиран от врата надолу
През декември 2023 г. екип на германското издание „Билд“ посещава последния човек в света, който все още живее с железен дроб. Пол Александър прекарва живота си, парализиран от врата надолу.
„Първоначално мислех, че съм мъртъв“, споделя Александър за моментите, в които идва на себе си в апарата след първата си спешна операция. Не може да се движи, не усеща силите в тялото си. Чува как медицинска сестра, която говори с лекар, изрича думите: „Той отдавна трябваше да е мъртъв“.
Превръща се в адвокат и писател, който се радва на морето и стриптийз клубовете
„Това ме ядоса толкова много! И ме насърчи да оцелея!“. Пол развива желязна воля в могъщата машина от стомана. Той оцелява чрез железния бял дроб, учи успешно и се превръща в адвокат и писател. През деня той успява да превъзмогва дихателните си блокажи и макар че се задъхва, излиза от машината. Приема клиентите си в инвалидна количка и облечен в костюм.
С неудържимото си желание за живот той успява няколко пъти да се качи на самолет, посещава стриптийз клубове, наслаждава се на морето, влюбва се в своя състудентка.
Докато лежи в машината като дете, Пол започнал да рисува с химикал в уста. По-късно използва това умение, за да напише автобиографията си.
И въпреки че техническият напредък по-късно му предоставя други помощни средства, Пол Александър решва да продължи да използва своя „стар парен локомотив“, „старата, гениална машина за дишане“.
Пържено пиле и няколко бири
Мъжът е вписан в Книгата за рекорди на Гинес, тъй като никой друг в света не е живял над 70 години по този начин. А силното му желание за живот, въпреки тежките увреждания, превръщат Пол във вдъхновение за милиони души по света.
И през последните години от живота си той живее в своя железен дроб. Неговата болногледачка Патриша Мортън полага грижи за мъжа в апартамент в Далас. А американецът дори се наслаждава на любимото си ястие от пържено пиле и няколко бири.
„Не залагайте на хазарт живота на децата си”
С издъхването на Пол железният бял дроб също спира да диша. Но двамата оставят общо послание за ваксиниране и към съвременните родители: „Не залагайте на хазарт живота на децата си.
Благодарение на ваксините полиомиелитът вече почти не присъства в света.
Първата масова ваксинация срещу вирусната инфекция е извършена в САЩ през 1957 г. В началото на 60-те години се появява оралната ваксинация - отслабен вирус върху парче захар. Ваксини с мъртви вируси се използват в Германия от 1998 г.
Децата обикновено се имунизират на два, четири и единадесет месеца. Препоръчва се реваксинация между 9 и 14 години. Северна, Южна Америка и Европа вече определят като свободни от детския паралич. През 2007 г. обаче има инциденти в Афганистан, Пакистан, Индия и Нигерия.
