„Прибирах се от дискотека, а зад мен вървеше пияно момче. Настигна ме и пита дали искам вода. След като му отказах, започна да ме хули и да ме дърпа със сила към неговата къща. Някак си успях да се отскубна и да избягам. Беше ужасяващо и ме беше страх да се разхождам сама”.
Това е историята на Рамона от Букурещ. Не е единственият ѝ такъв случай, не е единствената жертва на подобни посегателства, а родината ѝ не е единственото място, където се случват такива неща. Има ги и у нас.
Сексуалният тормоз е един от най-обсъжданите проблеми на съвременното общество. Всеки ден хиляди, дори милиони хора се превръщат в жертва на различни форми на сексуално насилие, било то в домашни условия, на улицата или работното място. И по всичко личи, че тепърва започваме да усещаме проблема, както и да мислим различни начини да се справим с него.
Мнозина мислят, че решението се крие в закони, както на местно ниво, така и директно от ЕС. Други пък считат, че хората нямат достатъчното сексуално образование, защото не знаят или не смятат, че действията им се определят като сексуален тормоз.
Всъщност, всеки нежелан опит за физически контакт, устно подхвърляне на коментари и неуместно поведение спрямо друг човек може да се счита за сексуално насилие. Колкото и на някои да не им се вярва.
Мълчаливо страдание
„Сексуалното насилие е мълчаливо страдание за много от пострадалите жени”, коментира психологът Мая Михайлова.
Говорейки за нашата страна, тя посочва, че „българското общество няма разбиране и нагласа по темата „ насилие, основано на пола“ или „насилие над жени”. Ако нашето общество не е достатъчно узряло психологически, то ще изоставаме в защитата на жертвите на сексуални посегателства и по-конкретно – жените”.
Данните я подкрепят. Общоевропейско проучване през 2014 г. показва, че една от всеки 20 жени (5%) е била жертва на изнасилване след навършване на 15-годишна възраст. Подложени на сексуален тормоз са между 24 млн. и 39 млн. души само през 12-те месеца, предхождащи интервюто.
В България този процент варира между 9% и 14%. Изследователите посочват, че у нас сексуалното насилие все още не се разпознава дори от полицаи и социални работници.
Вкъщи или на улицата
Младите европейци са на едно мнение – сексуално насилие присъства почти навсякъде, а хората се страхуват от това да говорят.
Афса живее в Торино. Разказва, че в Италия ситуацията е сложна, мъжете гледат на жените като „принадлежности”, сексизмът е налице, а половото равенство отсъства.
Най-яркият ѝ пример е в градския транспорт. Непознат мъж непрестанно слага интимните си части между краката на сестра ѝ. „Сестра ми се чувстваше безсилна, а аз нямах какво да направя в претъпкания автобус тъй като нищо не се вижда”.
От друга страна, в италианските медии често се говори за познат сюжет – домашен тормоз от страна на мъжа. Всеки път темата е интересна по една седмица и после всичко заглъхва.
И на работното място
Тормозът не е само видим на улицата или у дома, има го и на работното място. Може да варира от неуважителни коментари до заплахи, придружени с искане на „услуги”.
Рамона смята, че в Румъния има закони, които са доста полезни и предотвратяват подобни случаи. Същата е и ситуацията в Естония. Хората не си позволяват непристойно поведение на работното място, поради страха да не навредят на репутацията си. Един лош ход и етикетът остава завинаги.
Обратна е ситуацията в Италия и Полша, където хората не подават сигнали заради притеснението да не изгубят работата си, ако не направят това, което се изисква от тях.
Агата от Полша разказа за похотливи действия от страна на професор в университета, в който е учила: „Той говореше само за секс, а когато участвах в различни негови семинари, винаги намираше възможност да ме накара да се чувствам некомфортно”.
Много гласове за един и същи проблем
Младежите идват от държави, в които даже самата дефиниция за „лично пространство” варира изключително много. Проект ги събира във Франция, където всеки може да разкаже какво се прави в родината му срещу сексуалното насилие. И какво не се прави.
Алесандро и Иман са организатори на събитието. За тях всеки проект е важен, защото осигурява безопасно пространство сред хора с различен произход, възраст, култура, с цел обсъждане на горещи теми.
В случая – секстормозът, който по един или друг начин присъства в повечето големи новинарски сюжети от последните години.
И все пак: Има ли решение?
Закони? Образование? Самите нас? Общоприетото мнение е, че всички тези неща вървят ръка за ръка към решаването на проблема. Отговорността пада върху всички институции и хора. Започвайки от сексуално образование още в училище е жизнено важно, според младежите.
И тук не става въпрос за това как се слага един презерватив. В общество, бомбардирано от сексуални изображения, и в което сексуалността е ключова – младите хора не осъзнават символиката.
„Целта е в ученическите години да се създаде култура на създаване на контакти, социално осъзнаване и поведение. Тогава младите ще знаят как да се държат и кога да не прекрачват границите на нормалното”, казва Александр от Естония.
Афса коментира пък, че „спрей или бойни спортове за самозащита трябва да бъдат забравени. Нужно е сексуалното насилие да бъде унищожено изначално”.
От друга страна, ако образованието се провали, то законодателството административно ни забранява да упражняваме психически и физически натиск над хората. Агата смята, че „вътрешните политики на отделните държави трябва да следват редица (общи) закони, които да пазят човешките права, както и целенасочено да са срещу всякакъв вид тормоз”.
Всички младежи мислят като нея. А ЕС може единствен да притисне националните правителства за единен стандарт по отношение на този тип посегателства.
Четири години по-късно, Рамона съжалява, че не е казала нищо за случилото се нито на родителите си, нито на полицията. От друга страна смята, че дори да е съобщила, не е имала доказателство или следи от насилие. Въпреки това, психическите следи оставят дълбок отпечатък в съзнанието ни.
