Клонове на нов универсален магазин, които ще работят до полунощ и ще продават стоки на по-ниски цени, бяха отворени в Пхенян, съобщиха медии, подкрепящи властта в Северна Корея.
Магазините от новата верига отварят още в 6 ч. и в тях севернокорейците могат да намерят от храни през стоки от ежедневна необходимост до техника. Служителите вече събират отзиви (първият магазин е отворен на 20 декември) и повечето от тях са положителни.
Търговските обекти са разположени в жилищните райони в столицата, а не в центъра и целта им е да са от полза на хората, които работят на смени и трудно се вместват в работното време на традиционните магазини.
Управата на новия тип магазини отрича те да следват капиталистическите принципи и описват действията си като „реализация на любовта на Партията към хората”. По този начин те се опитаха да очертая линия между корейските интереси и тези на капиталистическите корпорации.
Стъпките на Северна Корея през последните години към така отричания капитализъм обаче са все по-видими макар и малки и бавни. Редица анализатори обясняват за икономически промени и мерки, които диктаторът Ким Чен Ун провежда в опит да се справи с глада, а и да развие страната си.
Тиха революция
Независимо, че от създаването си управляващата династия Ким прокламира тотален комунизъм, настоящият лидер все по-често следва примера на „другарите” си от Пекин в опит да повиши жизнения стандарт на измъчваната от глад страна. И създава условия за зараждането на капитализъм от китайски тип в КНДР.
В свой анализ Би Би Си припомня, че първата стъпка към отслабването на комунистическия режим идва още след тежкия глад през 90-те години, когато в опит да увеличи земеделското производство Ким Чен Ир взема решение да разреши на земеделците да задържат част от продукцията си.
Професор Андрей Ланков от университета Кукмун в Сеул, който изследва процесите в Северна Корея коментира, че днес в страната съществуват предприятия, включително в провинцията, които са капиталистически по природа. Технически те все още са собственост на държавата, но на практика се ръководят от мениджъри, които преследват максимална печалба и запазват голяма част от спечеленото.
„Управлението никога не е приемало тези предприятия. Официално те не съществуват. Много от тях обаче са големи. Има частни автобусни компании, частни въгледобивни фирми”, обяснява той.
Според експерта капитализмът в Северна Корея определено се развива, а управляващите започват да разбират, че единственият начин икономиката да е ефективна е да се разчита на частна инициатива. „Мерките от 30 май”, приети през изминалата година, позволяват на мениджърите да имат свобода, колкото биха имали в рамките на пазарна икономика. Именно те са и вторият етап от „пазарните реформи”.
Желание за модерна страна
Режимът в Пхенян е изправен пред две големи трудности. Първата е гладът, който се превърна в символ на неефикасността на икономиката на страната. Освен това все по-трудно става да се крие богатството на външния свят от жителите на Северна Корея, като основна причина за това е големият брой китайски туристи, които носят непознати в страната вещи.
Ким Чен Ун вероятно опитва да се възползва от опита на Китай в сливането на политическия тоталитаризъм със свободна икономика. Предизвикателството обаче ще бъде запазването на непоклатимостта на режима.
Официалното съобщение е ясно: „Мерките не са икономическа реформа”. Според проф. Ри Ги Сон от Академията за социални науки в Пхенян „това са мерки за облекчаване на компании и предприятия, така че да могат да изпълнят целите за продукция на държавата, докато в същото време се подобри жизненият стандарт за работниците”.
Много западни експерти са съгласни, че режимът иска страната да бъде модерна, но това да стане по неговите условия. „Правителството се опитва да поправи или подобри ефикасността на съществуващата социалистическа или доминирана от държавата система, но не предлага фундаментални реформи”, коментира Маркус Ноланд, изпълнителен директор на Института Петерсън за международна икономика, цитиран от „Гардиън”.
И все пак „има огромна трансформация в Северна Корея, която не се забелязва на Запад”, смята Рюдигер Франк от Университета във Виена. По думите му тази промяна не идва от върха, а от основата на обществото.
И въпреки че не всички са оптимисти за Северна Корея, то Франк вярва, че предлаганите промени от режима могат сами да се доразвият. „Те ще постигнат нещо и след това цялото това ще изпадне в застой. А управляващите ще трябва да вземат решение – и вярвам, че това решение ще бъде истинска, систематична реформа”, прогнозира експертът.