Иглата пробива епидермиса насред пръски мастило, понякога захапва и опъва за миг, преди да се забие отново и отново, за да остави плътна тъмна следа под мекия кънтящ звук на ритмично потропване. Това е най-старата техника за татуиране в света – иглата е заклещена в цепнатина на пръчка, която ръководи движението по контура, а при отмерените удари с друга пръчка шилото се среща с кожата и я обагря при колизията.
Техниката за татуиране на ръка се е зародила преди около 3500 години по островите на днешна Индонезия, чиито жители още я използват, както предците им от хилядолетия насам.
Един от майсторите, които продължават да правят татуировки на ръка, е Хендра. На 33 години той е от малкото млади татуисти, които предпочитат древния метод пред роторната машина и съхраняват племенната традиция жива, докато цивилизацията прониква и в най-недостъпните гори на тропическата джунгла.
„Този начин е традиционният за моето племе. Днес няма много млади мъже, които използват тази техника, но моят народ още я пази. Затова съм я научил”, споделя ми той в кратката разтоварваща пауза, докато рисува мотиви на един мъжки прасец. Срещам се с него в уютната му малка къща в предградията на Джогджакарта, културната и университетска столица на Индонезия в централната част на остров Ява. Там той живее със съпругата си Франциска и малката им дъщеря Валери.
Хендра е потомък на племето Даяк, което обитава Борнео. Това е третият по големина остров в света. Територията му, поделена между Индонезия, Малайзия и Бруней, е покрита от една от най-старите дъждовни гори на планетата. В относително усамотение от глобализиращия се свят заради труднодостъпния терен, там живеят Даяк – народ от около 20 милиона души, което го нарежда сред най-големите племена на Земята. Макар повечето хора да са приели християнството под влияние на холандците по време на колониалния период, те все още почитат старите си богове и спазват езическите си практики. В състава на племето влизат близо 200 етнически подгрупи с малки, относителни разлики в културата, обичаите и... татуировките.
Най-характерните места за традиционните племенни символи са предната част на раменете над мишницата, по гръбнака около основата на врата и шията, обясни ми Хендра, чието тяло е почти изцяло покрито с Даяк мотиви. Символ на неговата общност са закръглените плътни татуировки на раменете, които изобразяват стилизиран цвят на патладжан. „Тази татуировка е символ на войника, на ловеца на глави. Мъжете обикновено получават такива след първата си битка и първия си трофей – отрязана глава”, разказва ми Хендра. В отговор на въпросителния ми поглед, изпълнен с леко притеснение, веднага допълва, че такава е била традицията в миналото – неговите не са заслужени с кръвожадно убийство, а са белег за родовата му принадлежност.
В обичая на татуиране при Даяк всяка фигура има особено значение. От една страна, може да бъде емблема на събитие от житейския цикъл като бойното кръщение, брака и раждането на първото дете. От друга, може да съдържа пожелание, да бъде вид талисман, за здраве, успех в битка, милост от боговете или защита от опасност, която дебне в гръб, каквото е ролята на татуировката в горната дясна част на гърба на Хендра.
Децата се татуират рано, като обикновено момичетата изпреварват момчетата. На около 12-13-годишна възраст с първия месечен цикъл те получават и първата си татуировка – плетеница на около два пръста разстояние под лакътя, която символизира съзряването.
Мотивите на шиите, които са типични повече за мъжете, макар някога да са ги рисували и на жени, са различни във всяко селище. Те имат особена роля в традицията на т. нар. „лов на глави”, която постепенно остава в миналото, но не е изкоренена напълно – победителите отрязват главите на победените бойци и ги отнасят със себе си като трофеи и символ на надмощие над другата общност. Даяк имат славата на изключително жестоки главорези, а етническите вражди са неукротими и през XXI век. Последната вълна на междуплеменно насилие връхлита Борнео през недалечната 2001 г. Тогава жертви на агресията им стават стотици имигранти от остров Мадура, заселили се на Борнео през последните 30 години заради свръхпопулацията на родните си територии, а причината са споровете за земи и работни места. За да спре кръвопролитията, правителството в Джакарта изпраща армията в Борнео.
Макар кръвта на Даяк да продължава да е буйна, жестоките страсти днес са успокоени, а племето е изправено пред предизвикателства, които засенчват историческите вражди – съхранението на културата и традициите в глобализиращия се свят, който настъпва все по-дълбоко в джунглата.
Това е причината Хендра да използва стария метод за татуиране и да го пренася в бъдещето. „Много е различно – по-емоционално е за мен. Буди истинска страст! Когато използвам тази техника, имам чувството, че се връщам вкъщи”, признава Хендра и очите му заблестяват по-различно, щом заговори за Борнео.
В сравнение с модерната техника, ръчното рисуване отнема много повече време, изисква изключителна концентрация, контрол върху инструментите и синхрон на ръцете, както и остро зрение. За сметка на това, болката от допира на иглата е по-различна, кожата се възпалява по-малко и се успокоява по-бързо. „Много е трудно, не всеки може да го прави, трябва да имаш усещане за мотива. Понякога рисувам свободно върху кожата, без предварителни очертания. Това е усещане. Използваш усета си, за да накараш инструмента да ти проговори, и тогава започваш да му говориш и ти”, казва Хендра в опит да обясни необяснимото сливане на ръката с инструмента , на кожата с мастилото и на душата с мотива, който оживява под равномерните удари на иглата заедно с хилядолетната памет на племето.
Процесът създава особена връзка между артиста и клиента, а ритъмът на продължителното потропване създава усещане за медитация. Това е истинско пътешествие във времето и особено естетическо и духовно преживяване.
Хендра е един от най-младите татуисти в своята общност. Наследник на старите майстори, които имат особено важен статут в племето, той чувства отговорност да съхрани традицията във време, в което младото поколение има все по-слаба връзка с наследството от миналото и търси място в глобалната култура. Собственото му тяло е олицетворение на хилядолетното му родово наследство, а с рядката си дарба той търси място за старата традиция в нови обстоятелства и й вдъхва още живот. Докато предците му използвали за игли островърхи клечки от палмови листа или изпилени кости на животни, Хендра използва специалните игли за татуировки и спазва високи изисквания за хигиена, за да изключи всяка възможност за зараза или инфекция.
Татуистът от Борнео е възпитаник на Института по изкуствата в Джогджакарта – най-доброто висше училище за художествени занаяти в страната. Започва да татуира, за да изкарва пари, и избира да остане в мегаполиса заради броя на клиентите. Много от тях са чужденци с жадно любопитство към местната култура, бягащи от гъстите тълпи туристи, които се стичат всяка година в живописна Индонезия. Такъв е Кай, студент от Германия, който любезно ми позволи да снимам, докато татуира тялото си за първи път. Обмислял дълго каква татуировка да си направи и избрал абревиатурата TOCTIC (The Only Constant Thing Is Change – единствената константа е промяната, бел. ред.). Избрал и Хендра, за да направи татуировката си по-специална и за да вземе късче от местната култура със себе си. Харесал и Даяк мотивите, които майсторът вплел в първоначалната му идея.
Така, под опитните ръце на Хендра частица от хилядолетната култура на племето заживява върху кожата на Кай. През годините много чужденци са се доверявали на татуиста и са се приобщавали към ритуалите на неговия народ. Той пък не е ревнив към обичаите и мотивите си, напротив – настоява да рисува ръчно и да пречупва образите през собствения си стил. Освен това участва във фестивали и конгреси на татуисти от цял свят, за да покаже своето рядко срещано и не особено познато майсторство.
Такова е продължението на многовековната традиция – тя се пренася чрез чужди тела на чужди континенти, в градски джунгли и субкултурни острови. Ако това е цената да устои на времето и да намери място в пъстрия глобализиран свят на бъдещето, може би е оправдана.
Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.
