Животът на иранка бе безвъзвратно разрушен след жестока медийна грешка. Погрешното използване на снимката й от Феисбук я превръща бежанка, като тя е принудена да загърби всичко зад себе си.

През 2009 друга жена с подобно име – Неда Ага Солтан, е застреляна при демонстрация в Техеран. Нейното лице става символ на иранските протестни движения, като единствената подробност е, че това всъщност не е тя. Снимката, която се появява по всички новинарски емисии, е от профила на университетския преподавател Неда Солтани.

На 21-ви юни сутринта, отваряйки пощата си, тя открива 67 покани за приятелство във Фейсбук. В следващите няколко часа получава още 300 такива, без да знае каква е причината.

„Не знаех, че снимката и името ми са се появили по всички новинарски емисии и сайтове по света”, разказва тя.

В последствие преподавателката получава имейл от непознат, опитващ се да събере информация за момиче на име Неда Солтани, което всъщност е нейното име.

Според писмото съответното момиче е убито на предишния ден по улиците на Техеран, а неговият адресат се опитвал да открие профила на мъртвата във Фейсбук, за да го елиминира.

Когато се прибрала вкъщи, преподавателката получила обаждания от студенти, колеги и приятели, които и казали, че са я видели по новините.

Неда Солтани разбрала, че международните медии са използвали снимката й от Фейсбук във всички репортажи за смъртта на Неда Ага Солтан.

Преподавателката приела всички покани за приятелство във Фейсбук, сред които имало такива от журналисти и блогъри. Тя обяснила на всеки един от тях, че е станала грешка и тя не е човекът, застрелян на улицата предния ден. Някои от блогърите публикували информацията, но журналистите не обърнали внимание на писмото и продължили да използват нейната снимка.

„Получих много съобщения, изпълнени с омраза. Хората ме обвиняваха в това, че съм агент на Иран, който е получил достъп до профила на убитата Неда във Фейсбук и иска да разруши лицето на техния герой, символ на съпротивата и опозицията”.

Семейството на убитата Ага Солтан в крайна сметка предоставило нейна истинска снимка, но това им отнело поне 48 часа след инцидента. През цялото това време медиите си служели със снимката на проф. Неда Солтани, идентифицирайки я като мъченик в лицето на цялото опозиционно движение. Дори след установяването на грешката, те продължили да ползват фалшивата снимка, наред с тази на истинската Неда.

„Просто е толкова нелепо как такава огромна грешка, може да бъде предизвикана от една снимка”, разказва Неда.

„Беше шокиращо да видя лицето си до репортажите за Ага Солтан. Виждайки всички хора да разнасят снимката ми из цял всят, прекланяйки се пред нея и палейки свещи, сякаш наблюдавах собственото си погребение”.

Едва началото на самия ад

Режимът в Иран получил натиск отвън заради вниманието, което предизвикало публичното убийство на Ага Солтан.
След три дни агенти от Министерството по разузнаване посетили живата Неда Солтани в дома й с необична молба. Те искали да използват възникналата грешка под претекст, че убийството на Ага Султан изобщо не е станало, а снимката е предоставена от ЕС нарочно.

Неда Солтани отказала да им съдейства, с което започнал и нейният кошмар.

„Когато разбраха, че не съм в състояние да играя тази роля, те се обърнаха срещу мен.”, разказва преподавателката.

Ситуацията около Неда се влошила. Много от приятелите й решили, че влизането в контакт с нея може да им навреди. Загубила дори половинката си по онова време.

Нейни познати се опитвали да я посъветват да намери алтернативно решение, но Неда отказвала да повярва, че една снимка може да съсипе целия й живот.

„Последния път, когато агентите дойдоха в дома ми, ме отведоха, без да ми позволят да взема нищо със себе си”.
Неда Солтани е обвинена в предаване на националната сигурност на собствената й страна. Тя е набедена за шпионин на ЦРУ, принуждавана е да направи самопризнание. Професорът е знаела, че това може да й коства смъртна присъда.

„Беше толкова сюрреалистично!”

Всичко се случило в рамките на 12 дни. За по малко от две седмици от английски професор по литература, водещ нормален живот, Неда се превръща в бежанка.

„Приятелите ми го уредиха. С тяхна помощ подкупих охраната на летището и напуснах Иран. Трябваше да платя 11 хиляди евро”, разказва Солтани.

„Първо отидох в Турция с идеята да получа политическо убежище. После отидох в Гърция и най-накрая в Германия.”

От германското правителство пращат Неда в бежански лагер, където и осигуряват храна и подслон, приемайки молбата и да за политическо убежище.

„Да живееш живота на бежанец е сякаш да бъдеш листо във въздуха. Просто висиш без чувство за принадлежност.”

Поглеждайки назад, Неда Солтани обвинява най-вече западните медии, които продължили да използват нейната снимка. Те съзнателно изложили на опасност живота й, въпреки че били наясно, че това не е лицето на истинската жертва.

„Никога няма да бъда човекът, който бях преди това да се случи. Все още страдам от депресия и имам кошмари”.
Въпреки всичко жертвата на медийната грешка Неда

Солтани е решила да се бори за нов живот, защото го заслужава. Тя е оптимист на този етап, надявайки се положението й в крайна сметка да се подобри.

*Статията е по материал на Би Би Си