Светът остава разделен за ситуацията във Венецуела. Латиноамериканската страна се превърна в пореден повод за противопоставяне между Запада и Изтока.
Ако погледнем картата на света, разделението по отношение на двамата лидери ясно се вижда. Сред държавите, които открито подкрепят опозиционния лидер Хуан Гуайдо, са Съединените щати, Бразилия и Аржентина. Зад настоящия президент Николас Мадуро обаче застанаха страни като Русия, Китай и Турция.
А какви са нагласите в Европейския съюз?
Към настоящия момент по-голямата част от 28-те страни-членки на Общността официално признават Гуайдо за временен президент. Сред тях са Великобритания, Франция, Германия и Испания. Други, като Гърция, Италия и Ирландия, засега се ограничават само до призиви за нови избори, но без да признават Гуайдо за държавен глава.
Списъкът на поддръжниците на Гуайдо продължава да расте. 11 латиноамерикански държави и Канада призоваха венецуелската армия да признае опозиционния лидер за президент на страната.
„Подкрепяйки Хуан Гуайдо и признавайки го за временен президент на Венецуела, ние защитаваме правото на хората в тази страна да живеят в условията на демокрация”, каза Кристия Фрийланд, министър на външните работи на Канада.
Самият Мадуро определи призивите да се оттегли от властта като „жалки и отблъскващи”.
„Венецуела има правото да следва свой политически модел, да взема сама решения. Ние няма да се поддадем на този глобален натиск, единственото, което искаме, е да живеем в мир”, отбеляза той.
Откакто дойде на власт през 2013 г., Николас Мадуро се оказа изправен пред сериозни проблеми. Икономиката е в невиждана криза, въпреки че Венецуела е страната с най-големи запаси на петрол в света. Тя страда от остър недостиг на стоки от първа необходимост като храни и лекарства. Това е повод за масово недоволство.
Настоящата ситуация е пряко свързана и с политиката на харизматичния предшественик на Мадуро – Уго Чавес. Той беше начело на Венецуела в продължение на 14 години. Поддръжниците му отбелязват, че е успял да намали бедността в селските райони и да реформира образованието и здравеопазването. Критиците му обаче са на мнение, че Чавес е разчитал единствено на търговията с петрол и не е успял да стабилизира икономиката.