На 1 февруари 2021г. военните сили в Мианмар завзеха властта под предлог, че изборите, спечелени от партията на Аун Сан Су Чи – „Национална лига за демокрация“, са фалшифицирани. Последваха масови арести на ръководни фигури на партията, включително и на президента Вин Мин.

Военният преврат предизвика вълна от реакции на национално и международно ниво. Десетки хиляди протестиращи изразиха недоволството си срещу подкопаването на и без това  крехката демокрация в страната. Генералният секретар на ООН Атониу Гутериш призова за освобождаването на лидерите на легитимно избраното правителство, но така и не последва ответна реакция.

А гневът на местните нараства все повече след среднощните рейдове срещу политически активисти и организатори на протести.

Не пак, а отново

Мианмар е британска колония до 1948 г., борбата ѝ за независимост цели създаването на нова суверенна република, но демократичното управление в страната се задържа едва 14 години. През 1962 г. генерал У Не Вин извършва военен преврат и завзема властта за цели 26 години. В резултат на това управление Бирма (както още е известна държавата) се превръща от демократична в тоталитарна република.

Подобно на събитията от началото на месец февруари през 1988 г. страната е раздирана от продемократични протестни шествия срещу военната диктатура. Тогава най-малко 3000 души са убити , а днес все още има достоверни данни само за неправомерно задържани протестиращи.

Снимка: Ройтерс

По време на кървавите сблъсъци  през 1988г., нов лидер се появява на политическата сцена в Мианмар – Аун Сан Су Чи. Дъщеря на прочутия револоюционер Аун Сан, Су Чи организира митингите из цялата страна, с призиви за мирни демократични реформи и свободни избори.

Година след потушаването на демонстрациите от военните, опозиционната лидерка е поставена под домашен арест.

(Не)легитимен вот

Су Чи не престава да се бори за властта в Мианмар въпреки домашния арест. През 1990г  партията й печели изборите с 80-процентово мнозинство, но, очаквано, военните отказват да ѝ предадат властта. Тя остава под домашен арест в продължение на шест години, но през септември 2000 г. властите отново я задържат.

Следват поредица от присъди, като тя прекарва общо 15 години под домашен арест. Шест дни преди освобождаването си, на 7 ноември 2010 г, партията на Су Чи е отстранена от първите избори от две десетилетия насам.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След още шест години на властови борби, опозиционната лидерка официално печели властта в страната. Аун Сан Су Чи заема специфична длъжност, равносилна на министър-председател на страната. Поради конституционни пречки, тя не може да заеме поста на държавен глава.

И така Су Чжи неформално управлява Мианмар до 1 февруари 2021г., когато историята се преповторя...отново. Твърденията на военните сили, че вотът през ноември миналата година е нелегитимен, остават недоказани.

Опасенията са, че военните, които в Мианмар са „държава в държавата“ отново няма да се вслушат в исканията на обществото.

Международна подкрепа, международно порицание

През годините на военно управление, Су Чжи се радва на огромна международна подкрепа. През 1991г. печели Нобелова награда за мир, а личните й борби през годините я превръщат в символ на мирната съпротива.

Снимка: БГНЕС

По време на първия си управленски мандат обаче тя допуска ключова грешка в своето управление. Когато международната общност осъжда репресиите срещу мюсюманското малцинство – рохинга, Су Чи запазва мълчание по темата в продължение на месеци, а след това едва ли не омаловажава геноцида с думите: „Признавам, че можехме да се справим и по-добре със ситуацията“. Думи, които бяха изтълкувани по всевъзможни начини.

Снимка: EPA

Тя беше обвинена, че защитава военните сили, срещу които се бори от толкова много години.

Въпреки противоположните реакции, Су Чи запази позициите си в страната, за местните името й остава символ на демокрацията.

Вяра Николова, стажант-репортер