Как 50-те хиляди наши сънародници в Албания приеха новината за официалното признаване на българско малцинство там - Полина Ботева и Добромир Иванов запечатаха реакциите им.
Димитър Николов от с. Върбник разказва: „Моят баща преди да почине казваше така: на моя гроб искам да се пише по български! Да се чува, да се брани, да се знаят историческите факти, че ние наистина сме българи! И мечтаеше за България. СВинаги се бореше за България. Неговата мечта се реализир, когато се призна нашето малцинство в Албания. Сега ние си имаме татковина, която е призната!”.
Йордана Николовска се чувства „българка, македонка”. На Великден всички се събират и играят хоро.
Предците им пък са говорели за „Стара майка България”.
Още разкази от Албания – очаквайте утре сутрин в „Тази сутрин”!
