Войната в Близкия изток предизвика едно от най-мащабните смущения в енергийните доставки в историята, каза еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред евродепутатите от комисията на Европейския парламент по икономически и финансови въпроси.
„Устойчивостта на европейската икономика е поставена на изпитание“, каза той. По неговите думи последиците зависят от продължителността на конфликта и, ако той бъде краткотраен, може да се очаква повишение на инфлацията в ЕС тази година с 1% над досегашните прогнози.
“Това не са прогнози, а първоначални оценки, пролетните икономически прогнози на Европейската комисия ще бъдат представени в средата на май. Дългосрочните прогнози са трудни заради дълбока несигурност. Европейската икономика е заплашена от стагфлация - забавен растеж и висока инфлация“, поясни Домбровскис, цитиран от БТА.
По неговите думи бюджетните възможности за подкрепа на гражданите са ограничени, включително заради нарастването на разходите за отбрана.
Предупреждението за стагфлация
Още на 27 март, след заседание на финансовите министри от еврозоната, Домбровскис предупреди, че ЕС е изправен пред риск от „стагфлационен шок“ – комбинация от забавен икономически растеж и ускоряваща се инфлация, предизвикана от рязкото поскъпване на енергията.
По оценка на Европейската комисия, дори краткотрайни сътресения в енергийния сектор могат да намалят икономическия растеж на ЕС през 2026 г. с 0,4 процентни пункта под есенната прогноза и да увеличат инфлацията с до 1 процентен пункт. При по-продължителни и тежки нарушения, растежът може да се свие с до 0,6 процентни пункта както през 2026 г., така и през 2027 г.
Данни на Европейския парламент показват, че към края на март цената на петрола сорт „Брент“ е достигнала около 105 долара за барел, а природният газ се търгува за приблизително 55 евро за мегаватчас – нива, сравними с енергийната криза от 2022 г.
Затвореният Ормуз и енергийният шок
Конфликтът, започнал на 28 февруари, на практика доведе до затварянето на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ. Международният валутен фонд определя ситуацията като най-голямото сътресение на глобалния енергиен пазар в историята.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че цените на газа в ЕС са се увеличили с около 70%, а на петрола – с близо 50% от началото на конфликта. Само за месец това е довело до допълнителни 14 милиарда евро разходи за внос на изкопаеми горива.
По думите му, дори при незабавно възстановяване на мира, последствията ще се усещат дълго заради сериозните щети върху енергийната инфраструктура в региона.
Европейската централна банка вече ревизира прогнозите си – очаква средна инфлация от 2,6% през 2026 г. и икономически растеж от едва 0,9%, като същевременно отлага планираното намаляване на лихвените проценти.
Крехка надежда за стабилизация
Примирието от 7 април, договорено с посредничеството на Пакистан, е обвързано с условието Иран да позволи безопасното възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Въпреки това иранската Революционна гвардия сигнализира, че условията в протока „никога няма да се върнат към предишното си състояние“.
Анализатори и официални лица призовават към предпазливост, като определят примирието по-скоро като временна пауза, отколкото като трайно решение.
Домбровскис подчертава, че евентуалните мерки на ЕС трябва да бъдат „насочени, временни и съобразени с дългосрочните цели за декарбонизация“. В същото време Европейската комисия подготвя пакет от спешни мерки по модела на реакцията при енергийната криза от 2022 г., включително възможни данъчни облекчения за електроенергията и механизми за ограничаване на връзката между цените на газа и електричеството.
