Еланор Боекхолт-О'Съливан е на мисия. Новият министър на жилищното строителство на Нидерландия е натоварен със задачата да строи 100 000 жилища годишно и да преодолее една от най-тежките жилищни кризи в Европа.
50-годишната жена, родена в Ирландия, е нова в политиката. Допреди две седмици тя беше най-висшият военен офицер в страната, известна с това, че е преработила бронежилетките си за женски тела и е успяла да се справи в сфера, доминирана от мъже.
С недостиг от 400 000 жилища, средни цени на жилищата от почти 500 000 евро и нарастващо население, страната трябва да се строи с темп, подобен на този след Втората световна война – и да бъде готова да прави някои компромиси по пътя.
„Това, което извличам от работата си в отбраната, е, че човек държи нещата под контрол“, каза Боекхолт-О'Съливан от либерално-прогресивната партия D66, която сега ръководи коалиционното правителство. „Домовете трябва да бъдат построени: това е основната нужда в момента. Луксът отнема време, а ние нямаме време.“, коментира тя в интервю за The Guardian.
Много европейски страни се борят с недостиг на достъпни жилища, като наказващо високите наеми и скъпите цени на имотите изключват по-младите и хората в неравностойно положение от пазара и се оказват спорен въпрос на изборите.
Но в Холандия, гъсто населена нация с 18 милиона души, кризата е особено остра. В цялата страна цените на жилищата са се удвоили през последното десетилетие; в по-търсените квартали те са скочили със 130%. Новопостроена къща може да струва 16 пъти средната годишна заплата.
Пазарът на наеми е също толкова нефункционален, а списъците с чакащи за социални жилища в по-големите холандски градове, особено в Амстердам, могат да се проточат до 10 години.
По време на предизборната кампания миналата година, преди да стане холандски премиер, Роб Йетен обвини други партии в „липса на смелост и амбиция“, като обеща да строи 100 000 къщи годишно, да създава 200 000 нови жилища чрез „разделяне“ на по-големи – и да създава 10 нови града.
Бокхолт-О'Съливан смята, че изправени пред кризата, нещо трябва да се промени.
„Ако искате да постигнете 100 000 жилища, които да се строят всяка година, това няма да проработи, ако искате също така да бъде перфектно – така че къде сме готови да смекчим исканията си?“, каза тя.
„В армията, особено по време на мисии, хората са удовлетворени много по-бързо. Уверявам, че мога да ям, да спя, да се къпя, да работя. Трябва отново да бъдем по-обикновени.“
Коментарите ѝ може да раздразнят онези, които смятат, че имат законно право на приличен и достъпен дом в една от най-богатите страни в света. Но Боекхолт-О'Съливан не иска от хората да понижат стандартите си. По-скоро тя иска системите да станат по-ефективни.
Поради опасения, че общините не изпълняват своите строителни цели, новата коалиция обеща да стандартизира изискванията за качество на сградите на национално ниво и да спре скъпоструващата смесица от местни изисквания и процеси на оспорване.
Тя възнамерява да ускори издаването на разрешения за строеж, като премахне „скъпите и ненужни“ строителни разпоредби и да постави цел за две трети достъпни жилища, което все пак позволява на частните предприемачи да печелят достатъчно, за да компенсират риска си.
По-опростен подход може също да означава да се помоли населението, внимателно, да се откаже от малко в името на общността, предложи Боекхолт-О'Съливан.
В сравнение с останалата част от Европа, холандците се радват на повече пространство, със средно 2,1 стаи на човек в сравнение със средното ниво от 1,7. Друг компромис може да е необходим, ако страната иска да освободи място за повече жилища, без допълнително да претоварва вече блокираната си електрическа мрежа: хората може да се нуждаят например да пускат пералнята през нощта.
„Всички ние, поне в Холандия, не можем да продължим да живеем както сега, с предположението, че всеки може да си купи нови електрически уреди и да ги включва по цял ден, когато пожелае“, каза Боекхолт-О'Съливан.
„Електропреносната мрежа не може да поддържа това, с икономиката, която зависи от нея, компаниите, свързани с нея, училищата, общностите, отделните хора. Трябва да имаме разговор като възрастни и практичен подход.“
За това тя също се позовава на военния си опит. „Когато бях в Афганистан, получавахме жетон за душ. Ако жетонът свърши, но не сте си изплакнали косата, това беше лош късмет, защото водата беше свършила. Не казвам, че трябва да преминем към жетони тук, но ако живеете заедно като общност, трябва да сключвате споразумения, защото ресурсите не са безкрайни.“
В Нидерландия водата представлява съвсем различно предизвикателство: покачването на морското равнище и екстремните валежи означава, че до 60% от страната е изложена на риск от наводнения.
Една на всеки 10 къщи се нуждае от ремонт на основите, рекултивацията на земя е отново на дневен ред и само интелигентното мислене ще превърне заливните низини в устойчиви жилища – с идеи като езеро за отдих, което служи и като резервоар за съхранение на вода.
Всички новини от архива на btvnovinite.bg
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
