Специално от Турция: Стъпвахме върху бетона, а отдолу хората викаха

Размерът на хуманитарната катастрофа в Турция става все по-голям. В Газиантеп няма топла вода, магазините са затворени, а сградите около руините има опасност да рухнат. Хората разказват, че помощта не достига.

„Ние извадихме оттук брат ми и племенника ми. Все още жена му е вътре. Тук се опитваме да изкараме всички. Искаме да има оцелели, това е единственото“, коментира пред bTV Юсуф Туней в Газиентеп.

В началото на операцията той успява да изкара 25-ма оцелели.

„Вече не ни дават да участваме в операцията, в другите места не е така. Има тежка техника, това пречи. Първия ден, като стъпвахме върху бетона, отдолу хората викаха - не ни ходете отгоре. Тежестта пада върху нас“, разказва още Юсуф.

Спасителна акция на живо в ефира на bTV: Мълчание с надежда да се чуят гласове на оцелели (ВИДЕО)

Настана изключително мълчание, неестествено на фона на събитията от последните часове, разказа специалният ни пратеник Иван Георгиев

Когато проверяват за оцелели, настъпва тишина, за да чуят. Това са моменти на надежда.

На 70 километра по-навътре в страната и все по-близо до епицентъра - ситуацията в Кахраманмараш е критична. Хората масово живеят на улицата или в колите си.

„Нашият дом се люлее. Опитваме се да се стоплим тук. Студено ни е, не можем да си наготвим, няма ток. Цяла нощ сме тук“, коментира Емине Кавал.

Тук освен гражданската защита, полицията и медиците, военните също участват в търсенето на оцелели. Помощта е само на определени места. Хората разказват, че трябва още.

„Живеем малко по-напред. Трудно излязохме от вкъщи, там вече не може да се живее. Оставаме три семейства в едноетажната къща на баба ми. Няма вода, няма ток, много е трудно“, казва Дениз Чапар.

„Имаме нужда от вода, болкоуспокояващи, лекарства. Чакаме помощ. Има малки деца“, посочва Суйгу Чапар.

Хюсеин е сред малкото оцелели, казва, че просто е станало чудо.

Специално пред Бесте Сабри: Юсуф, който с голи ръце вади хора от руините

Вече четвърти ден той чака да намерят сестра му жива

„Събудихме сме около 4 часа, започнахме да се люлеем. Застанахме в един ъгъл, не мърдахме. Казахме си всички ще умрем, но излязохме живи. Баща ми за съжаление го изгубихме“, разказва мъжът.

„Загубихме баща ми. Останаха на петия етаж. Много хора са в неизвестност. Имаме общо седем погребения. От тях четирима излязоха, на друг му намерихме краката“, споделя Али Суна.

В началото на града са изградени лагери с хуманитарна помощ. Образуват се километрични задръствания от хора, които напускат засегнатите райони.