На Земята винаги се помнят първите. И тези, които не се страхуват да полетят. Звучи като клише, но клишетата са такива, защото са верни.
Вчера, на 82-годишна възраст, си отиде легендарният астронавт Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната на 20 юли 1969 г. след кацане на космическия кораб Аполо 11. Ако трябва да бъде описан с не повече от две думи, те несъмнено ще бъдат смелост и скромност.
Той проявява стремеж към небесата още като малък. Нийл Армстронг полита със своя баща на 6-годишна възраст. След това момчето започва да мечтае. Бъдещият астронавт строи модели на самолети и прави експерименти в аеродинамична тръба, собственоръчно направена в дома му.
Младежът се заема да работи на различни места, за да може да плаща уроците си по летене. И трудът му се възнаграждава – на 16-годишна възраст, още преди да получи шофьорска книжка, Нийл Армстронг вече има право да пилотира самолет. По-късно той отива в университет, където получава стипендия от военната флота и учи за инженер.
Въпросът дали наистина екипажът на Аполо 11 е кацнал на Луната, е изключително спорен. Много хора смятат, че мисията е била измама, направена от САЩ, за да излязат с едни гърди напред в битката за Космоса със Съветския съюз.
Независимо дали това е вярно или не, никой не може да отрече смелостта на Нийл Армстронг. Корейската война го заварва като едва 20-годишен студент, но въпреки това той се наема със задачата да управлява боен самолет. Бъдещият астронавт изпълнява цели 78 военни мисии и се разминава на косъм от смъртта – при едно от бойните действия е принуден да катапултира, след като изтребителят му губи един елерон – панел в крилото, който контролира полета.
А и всички астронавти се нуждаят от смелост. При мисиите си те губят костна маса, а процесът на възстановяването й е изключително труден и непълен.
Нийл Армстронг може би е най-красноречивото олицетворение на максимата „Скромността краси човека“. Първата човешка стъпка на Луната се наблюдава от 600 млн. души по телевизията – почти 1/5 от тогавашното население на Земята. Цели семейства са пред малките екрани. Фермерите са изоставили нощното доене на кравите, за да видят паметния момент. Мотористите спират и наемат стаи в мотели, за да не пропуснат голямото събитие. Безброй хора късат трева от дома на Нийл Армстронг в Уапаконета, Охайо, за да имат сувенир от героя.
На него обаче скафандърът му пасва идеално. И не само защото е смел астронавт, а и защото скрива лицето му. Toй не само че не се възползва от славата си след лунната мисия, но дори избягва публични появи и прояви. Преди години Нийл Армстронг бе споделил, че много малко хора го разпознават, когато го видят на улицата.
След кацането на Луната астронавтът произнася легендарните думи: „Една малка стъпка за човека и огромен скок за човечеството“. Въпреки космическата надпревара със СССР той отдава почит и на американските, и на съветските астронавти, загинали в космически мисии.
Астронавтът не само че не се възгордява, ами дори се чувства виновен, задето обира лаврите на мисията, готвена от хиляди хора. Той получава правото да стъпи пръв на спътника на Земята, защото е командир на космическия полет. А модулът Аполо 11 е конструиран така, че когато вратата му се отвори, позволява на командира да слезе първи от летателния апарат. На лунната повърхност с него стъпва и Едуин Олдрин, описващ Нийл Армстронг като един от най-тихите хора, когото познава.
„Аз съм и винаги ще бъда един задръстен инженер с бели чорапи“, заяви през 2000 г. първият кацнал на луната астронавт, който продължава да вдъхновява много деца и мечтатели навсякъде по света. Няколко години след това той положи венци на гробовете на братята Орвил и Уилбър Райт, изобретателите на самолета. Тогава Нийл Армстронг бе представен от бившия сенатор Джон Глен, който отбеляза, че се навършват 34 години от първото стъпване на Луната.
„Благодаря ти, Джон. 34 години?“, отвърна героят на Америка. През 2003 г. Нийл Армстронг говори пред 10 000 души в Охайо по повод 100-годишнината от първия полет със самолет на братята Райт. Но речта му бе съвсем кратка, той не спомена нищо за Луната и бързо се оттегли от светлините на прожекторите.
След бляскавите мисии Нийл Армстронг продължи да бъде отдаден на работата си и бе администратор в НАСА, а по късно – университетски професор по космическо инженерство. Преди 2 години той се обяви против решението на американския президент Барак Обама да отмени бъдещите лунни програми. Астронавтът смята, че НАСА вече не е толкова способна да мотивира и стимулира младите хора както преди.
Експерти продължават да спорят дали кацането на Аполо 11 е било реално. Тези, които смятат мисията за фалшива, изтъкват доводи като веещото се американско знаме на небесно тяло, където няма атмосфера, липса на отпечатъци и фактът, че всичките лунни американски програми са изпълнени по времето, когато президент е бил Ричард Никсън. Преди 3 месеца Нийл Армстронг заяви в едно от редките си интервюта: „Знам, че някой ще кацне на Луната и ще вземе камерата, която оставих там“. Той смята, че няма как 800 000 служители на НАСА да пазят в тайна подобна конспирация.
Едно е сигурно – Аполо 11 е до голяма степен политически ход, целящ да навакса изоставането на САЩ в битката за Космоса със СССР. Съюзът вече е изстрелял първия спътник в орбита през 1957 г. и е пратил първия си космонавт през 1961 г. Тя се вмества в зададения от Джон Кенеди срок – до края на 60-те години. Преди той да обсъди с експерти от НАСА бъдещото кацане на Луната, те дори не поставяли тази мисия на върха на приоритетите си. Но Джон Кенеди заявил, че тя трябва да се осъществи до 7 години, защото ще върне американците в битката за Космоса.
Нийл Армстронг обаче остана извън тъмната сянка на политическите игри и ще бъде запомнен като герой. След като през 1969 кацна на лунното Море на спокойствието, сега той е във вечното такова. Хумористичното издание The Onion се пошегува със смъртта на астронавта, обявявайки, че той е 115-милиардният починал човек на Земята. Няма причина някой да се сърди на подобна шега – отвъдното едва ли е толкова страшно за човек, летял в небитието на Космоса.
Почивай в мир, Нийл Армстронг!
