„Покосени като от светкавица“ – така се чувстват близките на 27-годишния египтянин Фуад, когато един ден през 2019 г. научават от телевизията, че младият мъж и още 8 други ще бъдат екзекутирани на разсъмване на следващия ден. Всички те са осъдени две години по-рано заради съпричастност към убийството на главния прокурор Хишам Баракт. Фуад първоначално е оправдан, но на последващи инстанции присъдата е потвърдена.
Майка му – Мунира, не е получила никаква предварителна информация за изпълнението на смъртното наказание и на семейството не е позволено да го видят за последен път – макар това да се изисква по закон. Едва след залез слънце на следващия ден жената прибира тялото на сина си, когото не е виждала от година и половина. „Напълних си очите с него“, споделя майката пред независимия портал „Мада Маср“.
Екзекуцията на Фуад е само един от примерите за нещо, което се е превърнало в практика в Египет.
Екзекуции „на конвейер“
В последните 8 години броят на смъртни присъди е в пика си с екзекуции, които в повечето случаи са масови. През 2020 г. броят на издадените смъртни присъди се е утроил до над 130. Само през октомври миналата година са екзекутирани 53 души, което е над броя за всички екзекуции за предходните 3 години. Минимум 176 екзекуции са извършени през 2020-2021 г. според Египетската комисия по права и свободи (ECRF).
Всъщност не винаги е било така. През 30-годишното управление на президента Хосни Мубарк бройката на смъртни наказания е Египет е била толкова малка, че според Египетската инициатива по лични парва (EIPR) се е стигнало до „практическо им спиране“. След като Абдел Фатах ал-Сиси взе властта с военен преврат, масовите екзекуции стават значително повече.
Властите не предоставят обобщени данни, но наличната информация разкрива значително по-„кръвожадно“ правосъдие в северноафриканската страна през последното десетилетие. Според доклад от 2014 г. между 1906 г. и 2014 г. са издадени 1429 смъртни присъди. В същото време правозащитници изчисляват, че от началото на Арабската пролет през 2011 г. до края на миналата година са били екзекутирани най-малко 521 човека.
„Това е нашата култура“
В Египет се извършват 2 вида екзекуции: обесване за гражданите и разстрел за войниците. По чисто организационни причини много затворници биват убити по едно и също време – за да не се налага много пъти да се събират изискваните от закона доктор, надзирател, духовник и евентуално адвокат. Така бива отнет и животът на Фуад.
След убийството на Баракат, за което младият мъж е осъден, президентът прокара Закон срещу тероризма, в който 15 престъпления се наказват със смърт, като общата бройка деяния, чиито извършители може да бъдат екзекутирани, е над 100. Професорът по право от университета „Садат“ Емад ал-Фики коментира, че това е прекалено: „Според закона дефиницията на тероризма е, че той е всичко, което влияе на безопасността на обществото, но какво е то? Има 1000 неща, които влияят на безопасността на обществото, но не всички трябва да се наказват със смърт“.
Това идва на фона и на обвиненията, че процесите в страната са политически и подсъдимите нямат никакъв шанс да докажат своята невинност.
Не е изненадващо и че правозащитници от целия свят, ООН и Европейския парламент критикуват Кайро, че нарушава правата на затворниците и използва смъртното наказание като политически инструмент, с който да всява страх у гражданите. Президентът ал-Сиси не приема тези обвинения: „Оценяваме и уважаваме какво казвате за смъртното наказание, но моля не ни се налагайте. Това е нашата култура“.
По закон за всяка смъртна присъда държавният глава има 14-дневен срок, в който може да помилва осъдения. За осемте си години на власт генерал ал-Сиси не е използвал това си правомощие нито един път.
