Кметът на хърватския град Дубровник Мате Франкович е получил анонимно писмо със смъртни заплахи. Причината – поканил сръбска турбо фолк певица на новогодишния концерт, предаде БТА.

В писмо, адресирано до кмета пише, че ако подобно събитие се повтори на централния площад на Дубровник, то мястото ще бъде покрито с динамит, а кметът – обесен.

„Другарю Франкович, ние защитавахме Дубровник от четниците и сърбите през 1991 г., а ти каниш сръбски певци на улица „Страдун“ като Здравко Чолич и други сръбски Цеци“, пише още в писмото.

Кметът публикува писмото в социалните мрежи.

В същото време местни медии посочват, че концертът на Здравко Чолич на Нова година е бил един от най-посещаваните в историята на града. Според местната полиция около 25 000 души са посрещнали 2024 г. на централния площад в историческия център на Дубровник с музиката на Здравко Чолич.

Причината

Сърби и хървати са „на нож“ заради хърватската война за независимост. Въоръженият конфликт избухва през 1991 г. и приключва през 1995 г., като Хърватия обявява независимост от Социалистическа федеративна република Югославия.

Мнозинството от хърватите искат Хърватия да напусне федерацията и да стане суверенна държава, докато много етнически сърби в Хърватия се противопоставят на отделянето и искат някои от земите на новата държава да влязат в състава на обща държава със Сърбия. Повечето сърби желаят образуването на нова сръбска държава в Югославската федерация, включваща земи от Хърватия, Босна и Херцеговина със значително сръбско малцинство и се опитват да завладеят колкото се може повече територия от Хърватия.

Хърватия обявява независимостта си на 25 юни 1991 г., но се съгласява да отложи формализирането ѝ с Брионската декларация и да скъса отношенията си с Югославия на 8 октомври 1991 г.

Югославската народна армия (ЮНА) първоначално се опитва да задържи Хърватия в Югославия чрез окупация. След като този план се проваля, сръбските сили установяват самообявилата се държава Република Сръбска Крайна в Хърватия. След примирието от януари 1992 г. и международното признаване на Хърватия като суверенна държава, фронтовите линии са укрепени, силите по опазване на мира към ООН са мобилизирани и военните действия са непостоянни през следващите три години.

През това време Сръбска Крайна контролира 13 913 кв. км – над четвърт от територията на Хърватия. През 1995 г. Хърватия предприема две големи офанзиви, станали известни под имената операция „Мълния“ (1995) и операция „Буря“, които слагат край на войната в тяхна полза. Останалите зони под контрола на ООН са включени в състава на Хърватия през 1998 г.

Войната завършва с победа за Хърватия, която постига целите си, обявени в началото на конфликта: независимост и запазване на границите си. Между 21 и 25% от хърватската икономика е унищожена, като инфраструктурните щети и нереализираните печалби са оценени на 37 млрд. долара. Над 20 000 души са убити във войната, а бежанци побягват и от двете страни. Сръбското и хърватското правителства започват постепенно да си кооперират, но напреженията остават, отчасти поради присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, както и от делата, заведени от всяка от страните, обвиняващи другата в престъпления.

През 2007 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия намира за виновен Милан Мартич, един от сръбските водачи в Хърватия, за това, че е заговорничил със Слободан Милошевич и други за създаването на „обединена сръбска държава“. В периода 2008-2012 г. трибуналът разследва хърватските генерали Анте Готовина, Младен Маркач и Иван Чермак за предполагаемо участие в престъпленията, свързани с операция „Буря“. Обвиненията срещу тях обаче са опровергани.

Международният съд на ООН отхвърля взаимните обвинения на двете страни за геноцид през 2015 г. Той потвърждава, че престъпления срещу цивилни граждани са извършвани, но намерения за геноцид не е имало.