През XVI век една домашна прислужница от английското графство Кент се превръща в прочута пророчица, чиито думи достигат до най-висшите кръгове на Тюдорска Англия. Елизабет Бартън е търсена за съвет от духовници, благородници и дори от крал Хенри VIII. Но когато пророчествата ѝ се насочват срещу монарха, тя плаща най-високата цена.
Била ли е шарлатанка, манипулирана от Католическата църква, или смела жена, осмелила се да се противопостави на един от най-могъщите владетели в английската история?
Необикновеното начало
През 1525 г. в малко селце в Кент домашната прислужница Елизабет Бартън се разболява тежко. В състояние на делириум тя започва да рецитира пасажи от Библията. По-късно изпада в продължителни състояния, наподобяващи припадъци, и започва да изрича религиозни пророчества, предаде Би Би Си.
Мълвата за необичайните ѝ видения бързо се разпространява и хората започват да се стичат, за да я видят.
При един от публичните ѝ трансове, продължил часове, Бартън твърди, че е получила чудотворно изцеление. Постепенно тя е обявена за „истинска визионерка“.
Един от очевидците описва състоянието ѝ така: „Лицето ѝ беше поразително обезобразено, езикът ѝ висеше, а очите ѝ бяха по някакъв начин извадени.“
Бартън по-късно постъпва в малък манастир в Кентърбъри и влиянието ѝ започва да расте. С нея се консултират високопоставени духовници и благородници, сред които кардинал Томас Уолси и архиепископът на Кентърбъри. Историята за „Светата дева от Кент“, както започват да я наричат, достига дори до кралския двор.
Пророчицата на Тюдорска Англия
Популярността на Бартън нараства в период, когато Англия е разтърсена от Реформацията. През 1520-те години протестантските идеи, разпространяващи се от континентална Европа, започват да оспорват богатството и властта на Католическата църква и авторитета на папата.
За много католици това е сериозна заплаха. На този фон думите на Бартън започват да придобиват още по-голяма тежест.
„Всички я приемаха сериозно. Независимо дали виденията ѝ бяха реални, или не, хората им вярваха“, казва Шарън Бенет Конъли, автор на книгата „Героини от света на Тюдорите“.
Откровенията на Бартън се разпространяват широко – както от уста на уста, така и в писмен вид. Именно това постепенно превръща религиозната ѝ известност в обществено влияние.
Сред хората, които проявяват интерес към нея, е и сър Томас Мор, влиятелният лорд-канцлер на крал Хенри VIII. След срещата си с Бартън той заявява, че иска да стане свидетел на нейната „голяма добродетел“, за която е чувал „от толкова много години“.
По-късно обаче Мор я предупреждава никога да не говори за краля или за личните му дела.
Сблъсъкът с Хенри VIII
Бартън продължава да се ползва с благоразположението на краля и се среща с него многократно. И двамата са католици, но политическите събития скоро ги поставят от противоположни страни.
Хенри VIII иска да анулира брака си с Катерина Арагонска, да се ожени за Ан Болейн и да има мъжки наследник. Това обаче противоречи на католическата доктрина.
Бартън се противопоставя категорично на разрива с Рим и подкрепя Катерина. Тя дори пише на папа Климент VII, като го предупреждава, че ще избухне чума, ако той се обърне срещу кралицата.
Някои високопоставени представители на Католическата църква вярват, че Бартън може да повлияе на краля и да го спре да предприеме действията, от които се страхуват.
Според професор Даян Уат от Университета в Съри именно политическият характер на пророчествата ѝ я отличава от други визионери от епохата.
„Елизабет е придобила значение, защото е говорила за политически въпроси по начин, по който други визионери от онова време не са го правили“, казва тя.
Фактът, че Бартън е била обикновена прислужница, също е необичаен. В общество, в което жените практически нямат политически глас, мистицизмът и пророчествата могат да им дадат възможност да се намесват в обществения живот.
„Мистицизмът и пророчествата, ако имате подкрепата на Църквата, биха могли да дадат възможност на жените да се намесват в политическите въпроси“, обяснява Уат.
Пророчество срещу краля
В един момент Бартън твърди, че е получила откровение от Бог, според което Хенри VIII ще умре в рамките на седем месеца, ако се ожени за Ан Болейн. По-късно тя предсказва, че той няма да остане крал дори месец след брака им.
„Тя вървеше по много, много тънка граница“, казва Конъли.
Да предскажеш смъртта на краля обаче не е просто религиозно пророчество. Съгласно Закона за държавната измяна от 1351 г. подобно действие се счита за държавна измяна.
„Изключителното беше идеята, че тази млада жена може да се изправи срещу крал и да му каже това“, посочва Конъли.
Кралят и Ан Болейн са толкова разтревожени от думите ѝ, че през октомври 1532 г., на път за Кале, посещават Бартън в Кентърбъри. Хенри ѝ предлага да я направи абатиса, ако престане да говори за брака му, а Ан ѝ предлага място в домакинството си.
Бартън отказва и двете предложения.
През януари 1533 г. Хенри VIII се жени за Ан Болейн. С течение на месеците обаче става ясно, че пророчествата на Бартън не се сбъдват.
Как държавата превръща Бартън във „враг“
За властта на Хенри VIII Елизабет Бартън се превръща в сериозен проблем в момента, в който пророчествата ѝ започват открито да се противопоставят на решенията на краля. Преди това тя вече е придобила известност като религиозна фигура и е привлякла подкрепа както сред духовници, така и сред обикновени хора. Но отношението към нея се променя, когато започва да говори срещу брака на Хенри VIII с Ан Болейн.
Това личи и от официалните обвинения срещу Бартън и монаха Едуард Бокинг. В тях държавата представя действията им като заплаха не само за краля, но и за реда в кралството. Според обвиненията Бокинг е насърчил Бартън да търси божествено откровение за предстоящия брак на Хенри VIII с Ан Болейн. Така религиозните ѝ пророчества вече са представени като средство за противопоставяне на кралската политика.
В обвинителните документи действията на Бартън и нейните съмишленици са свързани с опасност от „размирици, бунт и въстание“. Така спорът около нейните пророчества е поставен в съвсем различна рамка – не просто като религиозно несъгласие, а като потенциална заплаха за краля и неговото управление.
Това е ключов момент в историята на Бартън. Тя не разполага с официална длъжност, армия или политическа власт, но думите ѝ достигат до голяма публика. Според историка Итън Шаган именно това е една от причините властта да се страхува от влиянието на Бартън и хората около нея – не само от самите им действия, но и от въздействието им върху обществото.
Така Бартън постепенно е представена не просто като жена с религиозни видения, а като човек, чиито действия могат да насърчат недоволство и съпротива срещу монарха. Властта вече има причина да прекъсне не само публичната ѝ дейност, но и мрежата, чрез която пророчествата ѝ се разпространяват.
Признанието и екзекуцията
Бартън е отведена в Лондонската кула, където е разпитвана от новия главен министър на краля Томас Кромуел. Там тя признава, че никога не е получавала божествени откровения.
„Ето защо тя все още е очарователна, защото не знаем дали е имала видения. Ако е лъгала, е била много умна и е заблудила ужасно много хора“, казва Конъли.
И до днес остава неизвестно дали Бартън действително е вярвала в собствените си пророчества, дали е била манипулирана или е била принудена да направи признанието си.
На 20 април 1534 г. Бартън и петима нейни съмишленици, сред които нейният изповедник Едуард Бокинг, са екзекутирани в Тайбърн. Те са обесени, а след това обезглавени. Според академичното изследване на Итън Шаган главите на екзекутираните след това са изложени на колове на Лондонския мост като предупреждение към други потенциални противници на режима.
Бартън е само на 28 години.
След екзекуцията отсечената ѝ глава е изложена на Лондонския мост. Това е било зловещо предупреждение към останалите потенциални предатели.
Как властта използва пропаганда след екзекуцията
Екзекуцията на Елизабет Бартън на 20 април 1534 г. не слага край на усилията на властта да ограничи влиянието ѝ. Напротив – според изследването на историка Итън Шаган правителството предприема широка кампания срещу Бартън и нейните съмишленици. След смъртта им срещу тях са произнасяни проповеди, а кралски прокламации са разпространявани из страната.
Особено показателен е контролът върху писмените материали, свързани с Бартън. На поданиците е даден срок от 40 дни да предадат книгите, свързани с нея. Така властта не се ограничава до наказването на самата Бартън – тя предприема действия и срещу разпространението на текстовете, чрез които нейните пророчества могат да продължат да достигат до публика.
Това е особено важно, защото още приживе около Бартън съществува своеобразна комуникационна мрежа. Нейните видения и пророчества се разпространяват както устно, така и в писмен вид. Именно тази комбинация от устно предаване и писмени текстове помага на историята за нея да достигне до по-широка публика и да придобие политическо значение.
Следователно реакцията на властта не е насочена само към физическото отстраняване на Бартън. Държавата предприема действия и срещу информацията, свързана с нея – срещу проповедите, прокламациите и книгите, които могат да продължат да поддържат авторитета ѝ.
Оцелелите архивни документи показват колко сериозно властта разглежда случая. Британската библиотека съхранява големи колекции от оригинални документи и писма от времето на Хенри VIII, свързани с религиозните промени и разпускането на манастирите. Архивните материали позволяват на историците да проследяват начина, по който държавата и църковните институции са реагирали на подобни конфликти.
Историята на Бартън по този начин показва нещо повече от съдбата на една екзекутирана пророчица. Тя показва как една власт, която вижда в определени религиозни послания политическа заплаха, може да използва едновременно съд, наказание, публично осъждане и контрол върху разпространението на информацията, за да ограничи тяхното влияние.
Шарлатанка или героиня?
Днес образът на Елизабет Бартън остава спорен. Някои историци я разглеждат като инструмент на Католическата църква, докато други виждат в нея харизматична жена, която сама е придобила влияние и се е превърнала в лидер на съпротивата срещу брака на Хенри VIII с Ан Болейн.
„Мисля, че това възприятие за нея като шарлатанка и марионетка е всъщност възприятието, което враговете ѝ искаха да ни внушат. Мисля, че тя беше невероятно талантлива и харизматична жена“, казва Уат.
Историята ѝ обаче почти е изтрита от историческата памет. Не са оцелели нейни собствени писания, нито разкази на нейните последователи.
Кромуел нарежда да бъдат иззети и унищожени около 700 екземпляра от книга с нейните откровения, написана от Бокинг. По-късно е унищожена и друга брошура, подготвена за разпространение.
Така до нас достигат предимно официални документи, свързани с Кромуел, както и негативната протестантска оценка за Бартън като „шарлатанка“.
Според Уат именно това едностранчиво представяне е повлияло на начина, по който Бартън присъства в учебниците по история, и е допринесло тя постепенно да бъде забравена.
„Надявам се един ден изчезналата книга с откровенията на Елизабет Бартън наистина да се появи“, казва тя.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
