Днес в македонското Събрание започнаха дискусии за промените в Конституцията на страната, след проведения референдум в края на септември. За да бъде одобрено споразумението с Гърция от Преспа, което ще сложи практическо начало на евроатлантическата интеграция на страната, управляващото мнозинство се нуждае от гласовете на албанските депутати в парламента.
Те от своя страна пък виждат в предстоящото пренаписване на Конституцията удобна възможност за затварянето на т.нар. „етнически” въпрос в Македония.
Една от обсъжданите днес промени е споменаването на Охридския рамков договор в увода на местната Конституция. Макар че сложи край на въоръжения конфликт през 2001 г. и гарантира нови права за албанците, вкарването му в основния закон на страната вече не изглежда достатъчно в очите на албански политици в Скопие.
„Този договор не успя да даде конкретно решение на политическите потребности на албанците, не успя да ги направи равноправни с македонците”, коментира Сурия Рашиди от коалиция „Алианс на албанците”. Той и колегите му ще предложат нови промени в основния закон.
Албанските партии, които сега са част от управляващото мнозинство, ще използват настоящия момент, за да запишат в Конституцията, че албанците са равноправен държавотворен фактор в съвременна Македония. С всички произлизащи от това права.
Опозицията от ВМРО-ДПМНЕ обаче е против. „Не подкрепяме промяна на Конституцията с цел промяна на лонституционното име. Преди няколко дни бяхме свидетели на това, че премиерът Заев каза, че няма да се пипа Конституцията, за да не се отвори Кутията на Пандора, за да минат и други искания” заяви депутатът Никола Мицевски.
Но възможността съществува, а албанските партии в парламента виждат в нея исторически шанс. „Нашата борба за засилването на мултичетническия характер на Македония сега ще продължи чрез нашите депутати в Събранието”, подчерта Билал Касами, лидер на движение БЕСА.
Днес специализирана комисия в македонското Събрание реши да отнеме депутатския имунитет на бившия премиер Никола Груевски.
Така, ако в началото на следващия месец 2/3 от депутатите в парламента край Вардар потвърдят това решение и Криминалният съд в Скопие не уважи молбата му за отлагане на наказанието, мъжът, управлявал страната през изминалите над 10 години, ще трябва да се яви в затвора „Шутка”, където да излежи 2 години за престъпление по служба.
