Слободан Праляк изпи отрова минути след като съдия на ООН потвърди 20-годишната му присъда.
Той не е първият герой от войните на Слободан Милошевич, който избра смъртта, защото не можа да понесе наказанието.

Преди 11 години бившият лидер на сърбите в Хърватия Милан Бабич също се самоуби в килията си в Хага. Той беше осъден от международния трибунал на 13 години затвор за престъпления срещу човечеството.

На 29 юни 1998 г. в килията си се обеси и бившият кмет на Вуковар Славко Докманович. Градът бе първият напълно разрушен в Европа след Втората световна война. През 1991 г. в него Югославската народна армия и сръбски паравоенни формирования изтребиха стотици, а над 30 хил. цивилни бяха депортирирани.

През 2006 г. в затвора на международния трибуна почина идеологът и ръководителят на всички войни в бивша Югославия в края на ХХ век. Слободан Милошевич беше намерен мъртъв в килията си, а водещият прокурор Карла дел Понте допусна самоубийство.

„Не искам нито гроб, нито погребение, разпръснете пепелта ми над Мирогой (гробището в Загреб)“ – това пише в прощалното си писмо Слободан Праляк. Още преди две години, той собственоръчно го е изпратил на домашния си адрес.

По всичко личи, че Праляк е бил готов за най-черния сценарий в живота си, в който играе главната роля.
Изглежда обаче никой, нито членовете на семейството му, нито приятелите му, са знаели каквото и да е за този спектакъл.

Изненадани и покрусени, стотици босненски хървати запалиха свещи на градските площади в знак на уважение.

Снимки на генерала, който има професионален опит в режисурата и драматургията преди войната, бяха разлепени в доминираните от хървати градове в Босна и Херцеговина.

Старите му другари от бойните полета на бивша Югославия откровено го героизираха.

На този фон Европейският съюз призова балканските лидери да уважават решенията на съда на ООН и да работят за добри междусъседски отношения и помирение.

Зрелищната саможертва на Слободан Праляк бе остро осъдена само от психиатри в Загреб, които предупредиха, че политиците не са реагирали добре, опитвайки се да представят самоубийството като достоен акт. Според специалистите самата информация за случилото се провокира автоагресия и агресия.

Минути след самоубийството на Праляк депутати в хърватския парламент се сбиха, сякаш в потвърждение, че играта на жертви и палачи в Западните Балкани продължава.