Помните ли колко струваше петролът само година преди началото на войната в Ирак? Отговорът днес може да ви изненада – $24 за барел. На 11 октомври 2002 година – денят, в който американския конгрес даде зелена светлина на военната операция, цените скочиха до към 30$. В средата на 2003-та, когато нахлуването в Ирак вече беше започнало, цената достигна 60$, а четири години по-късно един барел се търгуваше за рекордните 143$.
Но в края на 2008-ма година колелото направи пълен оборот – цената се срина до 37$ заради икономическата криза.
Днес се спускаме отново по същата спирала и очакваме скоро отново 150-200$ за барел. Само, че при последния крах на цените в света, у нас рязко „забравиха” да ги свалят ги - дори и с малко. Не искам да ви плаша, но само можем да гадаем какво ще стане в началото на тази есен.
Като цяло, основната движеща сила на пазарните настроения в света на петрола са опасенията, че доставките от Близкия Изток могат да бъдат сериозно нарушени. Погледнете към Иран, например. Страната, която е четвъртата държава по залежи на петрол и втората по залежи на газ.
Някога в Иран обичали да казват, че „Шахът е сянката на господ”. След 1979-та година обаче, тази поговорка станала непопулярна, особено след идването на аятоласите на власт.
Докато Османската империя капитулира, Великобритания решава, че за да спаси морското си превъзходство в света, флотът й трябва да премине от въглища към петрол. Тази идея, според редица изследователи, дава началото на петролната надпревара между Великите сили, която след няколко десетилетия прераства в кървави войни.
Огромният конгломерат „Бритиш петролиум” е роден само и единствено заради иранския петрол. Дядото на BP се пръква през 1908 г. като „Англо-персийска петролна компания” (Anglo-Persian Oil Company) след откриването на Масджед Сюлейман – най-голямото петролно находище през онези години. Това е първото място, от което започва промишления добив на петрол в Близкия Изток.
За да се повишават цените на петрола в момента, не е нужно страната да бъде удряна военно. Нужно е само тя да продължи да заплашва, че ще блокира Ормузкия пролив, който е „главната магистрала” за танкерите от Персийския залив или да бъде заплашвана с военен удар от Израел или САЩ заради ядрената си програма, без такъв изобщо да се осъществи в близката година.
Сякаш в момента Иран, Израел и САЩ си играят със света, заплашвайки се взаимно.
Цените на петрола ще растат все повече заради непрекъснатото увеличение на „допълнителения дивидент – риск”. Той е включен в стойността на черното злато, който всички държави плащат днес. Цената се образува по следния начин: икономическата стойност на един барел е да кажем 90$ или 100$. Към тези пари се прибавят и 10-20-30-40 или 50$ „допълнителен дивидент – риск”, заради страха на клиента, че евентуално доставките могат да спрат или намалеят. Ето защо всички започват да купуват колкото е възможно повече недобит все още петрол на по-висока цена. Държавите трупат стратегически запаси, които да използват в случай на прекъсване на доставките.
Този филм вече го гледахме след началото на войната в Ирак. Само за една петилетка животът ни поскъпна драматично. По-високите цени обаче стабилизираха Русия (която не подкрепи, но не се противопостави на американското нахлуване в Ирак), чийто постъпления от петрол и газ укрепиха властта на Путин и хората около него, наляха още милиарди в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар...
Големият губещ от поскъпването на петрола след началото на иракската авантюра се оказа както винаги – Европа. Не трябва да се съмнявате, че нашият континент ще понесе най-тежките щети отново. Днес американците се оплакват, че горивото по бензиностанциите им струва малко повече от един долар за литър. Ние, в България се готвим за деня, в който дизелът ще удари 3 лева. И този ден не е далеч.
