Земетресение с магнитуд 6,8 в Мароко отне живота на над 2400 души. Оцелелите се опитват да намерят храна, вода и подслон, докато издирването на изчезналите в отдалечени села продължава.
Ранените също са хиляди. Земетресението е нанесло щети и на части от стария град на Маракеш, който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Армията, мобилизирана да помогне в спасителните операции, организира лагер с палатки за бездомните. Тъй като повечето магазини са повредени или затворени, жителите се затрудняват да си набавят храна и консумативи.
Епицентърът на земетресението е бил на 72 км югозападно от Маракеш - град, обичан от мароканците и чуждестранните туристи заради средновековните си джамии, дворци и библиотеки, богато украсени с ярки мозаечни плочки сред лабиринт от розови улички.
В неделя правителството съобщи, че е създало фонд за пострадалите от земетресението и че подсилва екипите за търсене и спасяване, осигурява питейна вода и раздава храна, палатки и одеяла. Световната здравна организация съобщи, че повече от 300 000 души са били засегнати от бедствието.
Тайеб айт Игенбаз е принуден да избира дали да спаси 11-годишния си син, или родителите си, когато се оказаха в капана на развалините след труса.
Пастирът на кози от малка общност в Атласките планини казва, че е преследван от решението, което трябва да вземе. Той и съпругата му, двете им деца и родителите му в петък вечерта били малкия им каменен дом, който започва силно да се разклаща, а след това се превръща в руини, разказва Би Би Си.
Мъжът посочва развалините и казва „Там бяха те. Всичко стана толкова бързо. Когато се случи земетресението, всички се затичахме към вратата. Баща ми спеше и аз извиках на майка ми да дойде, но тя остана да го чака“, спомня си Тайеб.
От другата страна той вижда само жена си и дъщеря си, но не и сина си.
Докато се връщаше обратно в падналата сграда, за да го намери, вижда, че родителите му са попаднали в капан под отломките. Същевременно ръката на сина му стърчи през развалините.
Тайеб осъзнава, че трябва да действа бързо и се насочва към сина си Адам, ровейки отчаяно сред развалините, за да го извади. Когато се обръща към родителите си, заклещени под голяма каменна плоча, разбира, че е твърде късно.
„Трябваше да избирам между родителите и сина си. Не можех да им помогна, стената се срути върху тях. Толкова е тъжно. Видях родителите си да умират“, коментира мъжът през сълзи.
Той посочва тъмни петна по светлите си дънки и казва, че това е кръвта на родителите му. Всичките му дрехи са в къщата му и той не може да се преоблече след земетресението.
Сега семейството живее при роднини в импровизирани палатки близо до дома си. Тайеб казва, че всичките им пари са били в къщата, а повечето от козите му също загиват.
„Сякаш се раждаш в нов живот. Без родители, без къща, без храна, без дрехи. Сега съм на 50 години и трябва да започна отначало“, казва мъжът.
Той не знае как животът му ще продължи напред, но си спомня уроците, на които родителите му са го научили.
„Винаги са казвали „бъди търпелив, работи усилено, никога не се отказвай“, споделя Тайеб.
Докато екипът на Би Би Си разговаря с него, синът му Адам притичва, облечен във футболен екип на „Ювентус“ с името на Роналдо на гърба, и обвива ръце около баща си.
„Баща ми ме спаси от смъртта“, казва той, докато се смее.
Само няколко минути по-надолу по пътя към град Амизмиз друг баща и син стоят прегърнати.
Абдулмаджид айт Джафер казва, че е бил вкъщи със съпругата си и трите си деца, когато земетресението започнало, а подът се разцепил.
Синът му - 12-годишният Мохамед, излязъл от сградата, но останалата част от семейството останала блокирана.
Краката на Абдулмаджид били блокирани под развалините, но негов съсед успял да го измъкне. След това в продължение на два часа той опитвал да спаси жена си и една от дъщерите си. Когато ги изважда от отломките, и двете са загинали.
На следващия ден тялото на другата му дъщеря също е извадено от развалините. 47-годишният Абдулмаджид сега спи под брезент срещу къщата си.
Той може да види кухнята с хладилника, който все още стои, и дрехите, висящи да съхнат.
Мъжът казва, че не може да напусне района, защото трябва да "стои на стража" над притежанията и спомените си от живота си там.
"Това е моята кухня и моят хладилник. Всички бяхме там. Сега мога само да го гледам", казва мароканецът.
Докато Абдулмаджид разговаря с екипа на Би Би Си, няколко коли спират до тях и хората се навеждат, за да изкажат съболезнованията си към него. Други, които вървят по улицата, спират, за да го прегърнат.
„Бяхме петима души в семейството ми. Сега сме двама“, тъжно казва той. „Сега мога да мисля мисля само за едно – за сина си“, казва мъжът.
Силата на земетресението в Мароко на 8 септември тази година е по-голяма от силата на най-смъртоносното земетресение, случило се в историята на страната – през 1960 г. Смята се, че жертвите тогава са били повече от 12 000 души.
Трусът се случва точно преди полунощ на 29 февруари. Той е с магнитуд от 5,8 по скалата на Рихтер, но е на малка дълбочина. Мароканския крайбрежен град Агадир тогава е напълно разрушен. Над 40 000 души остават без дом.
