Войните за мир рядко са успешни. Обикновено те са по избор: превантивна атака за неутрализиране на възприемана заплаха. Израел и „Хизбула“ са затънали в ужаса на ескалацията в стил „тит фор тат“ вече почти година. Но през последната седмица Израел явно реши да засили масирано атаките си срещу подкрепяната от Иран бойна групировка. Това коментира британският журналист Ник Патън Уолш в анализ за CNN.

Според някои доклади Израел твърди, че се стреми да „ескалира, за да деескалира“ - да притисне противника си към дипломатическо решение.

Това е изключително рискована и вероятно погрешна мантра, която може би има за цел да заблуди разочарования им съюзник, САЩ, че дипломатическото решение, за което Вашингтон вече е вложил почти смущаващо количество енергия, все още е цел и на Израел.

Но колкото по-големи са вредите, нанесени на „Хизбула“ напоследък, толкова по-вероятен изглежда по-краткосрочният израелски успех.

Пълномащабна сухопътна война между уморената, разединена израелска армия и опитната, разгневена „Хизбула“ в южната част на Ливан вероятно ще бъде катастрофална за Израел.

Това е точно това, в което бойната групировка е добра и което очаква. И все пак това е нещо, в което Израел засега не трябва да се впуска.

Изминалата седмица показа технологичната пропаст между двата противника. Човек трябва да прибегне до технологии отпреди две десетилетия, за да избегне израелския шпионски софтуер и наблюдение.

Снимка: Ройтерс

Другият е в състояние да проникне в ограничената верига за доставка на същото това устройство - хиляди пейджъри с тайвански дизайн, и да имплантира експлозиви, които осакатяват едновременно стотици висши оперативни работници на „Хизбула“, убиват деца и раняват хиляди други.

Ако това брутално клинично нападение не е достатъчно, 24 часа по-късно те убиват още повече бойци, като взривяват серия бомби с уоки-токи, дори на погребенията на убитите предишния ден.

В настъпилата паника Израел изглежда е успял да забележи, че членовете на „Хизбула“ допускат достатъчно грешки, за да бъдат убити едновременно над дузина висши фигури и един много високопоставен командир - Ибрахим Акил, при огромен взрив в южната част на Бейрут на 20 септември.

Снимка: Ройтерс

През цялото това време позициите на „Хизбула“ в южната част на Ливан бяха поразявани от многократни въздушни удари. Нанесени са значителни щети на командването, контрола, морала и оборудването, и всичко това без нито един израелски ботуш на ливанска територия.

Важно е да не се отхвърля психологическото и оперативното въздействие, което атака като тази с пейджърите би имала върху всеки противник. Членовете на „Хизбула“ вероятно не знаят с кого от своята редица са останали да се свържат и как; те ще се разпръснат; ще търсят посока; може би няма да успеят да се споразумеят за единен отговор; може би дори ще загубят малко време в наследствени вътрешни борби.

Снимка: Ройтерс

След време може да се вдигнат и да нанесат жесток удар, но засега Израел използва безмилостно първоначалния хаос.

Къде е мястото на „деескалацията“? Предполага се, че израелската надежда е „Хизбула“ да се почувства толкова засегната и толкова силно да се страхува от по-нататъшни щети за цивилното население на Ливан, че да се съгласи да се оттегли на север от река Литани и да склони пред исканията на противника си по такъв начин, че да позволи на израелските цивилни да се завърнат по домовете си в северната част на страната.

За Хасан Насрала - премереният и целенасочен лидер на „Хизбула“, който също така подтиква хората си към пейджъри от смартфони - би било трудно да проектира подобна слабост след изминалата седмица.

Той може и да успее да продаде подобна стратегия по необходимост като стратегия на стратегическо търпение - да внуши, че това е единственият им избор за спасяване на Ливан и че по-късно може да доживеят да се бият още един ден - но ще бъде трудно.

Снимка: Ройтерс

Продължи да четеш