Германия отбелязва годишнина от отварянето на Бранденбургската врата. На 22 декември 1989 г. бяха премахнати огражденията пред един от символите на Берлин и на Студената война.
Четвърт век след Обединението Германия отвори отново широко врата, но този път за чужденци, търсещи убежище от региони на войни и кризи. Ще се справи ли страната – този въпроси си задават все повече германци.
Все повече нарастват страховете, но и посланията за ограничаване броя на пристигащите.
Всеки ден между 4 и 5 хиляди нови мигранти пристигат в южната провинция Бавария. Със застудяването на времето и ограничителните мерки, които взеха някои от европейските държави, през които преминава Балканският маршрут, намаляха и мигрантите, достигащи Федералната република.
В края на лятото Германия каза "Добре дошли!" и отвори границите си за търсещите убежище. В страната вече има над 800 хил. нови мигранти, а до края на годината броят им ще достигне 1 млн. души.
Трите най-големи и най-богати провинции – Северен Рейн-Вестфалия, Бавария и Хесен трябва да приемат и най-много новопристигнали.
Но след първоначалната еуфория от жеста да подадеш ръка местните власти се сблъскват с много предизвикателства, свързани с обгрижването и интеграцията на новодошлите.
Обработката на документи за получаване на убежище продължава с месеци. Заради огромния брой молби службите по миграция се задъхват и работят на границите на възможностите си.
Колкото повече стават новопристигналите, толкова повече нарастват и отказите за получаване на убежище. За тази година те са над 18 хил. Това е ръст от 70% в сравнение с миналата година.
Не е тайна, че голяма част от тях засягат граждани от Западните Балкани, които попаднаха в списъка на сигурните държави - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора.
В някои провинции отказите са три пъти повече спрямо 2014 г. Пример: Бавария отказва убежище на 3643 души, като през мината година те са били 1007. Същият ръст на откази има и в Хесен – 2306 при 829 за 2014 г. Два пъти повече са и в Баден- Вюртенберг – 2140 спрямо 1080 година по-рано. В Северен Рейн-Вестфалия отказите са 4000, или около хиляда повече от 2014 г..
Единствената провинция, която се различава от общата тенденция е Тюрингия – 152 неодобрени молби спрямо 234 преди година.
Случващото се поставя и много въпроси пред политиците.
„Интересно ми е какво се случва с тези 18 хил. души, които са експулсирани. Колко от тях попадат в затворите на собствените си държави . Колко от тях ще преживеят зимата - това са въпроси, които ме интересуват във връзка с тези данни”, коментира председателят на опозиционната партия на „Левите” Катка Кипинг.
Според депутата от християндемократическата партия Ансгар Хевелит правилата и законите трябва да се спазват. „Тези, които нямат право на престой, трябва да си заминат. Ясно е, че трябва да се погрижим тези, които нямат право да престой, да бъдат върнати обратно.”
А Петер Алтмайер, шеф на кабинета на канцлера Ангела Меркел и координатор по бежанците във федералното правителство, заяви в интервю за германската телевизия ZDF: „В бъдеще няма да можем да приемем толкова много хора, да ги обгрижим и интегрираме.”
По думите му броят на пристигащите трябва да бъде намален през следващата година и затова вече се полагат усилия както в Германия и Европа, така и в Турция. Завой направи самата Меркел.
Преди дни на конгрес на партията си тя заяви, че ще намали видимо мигрантския поток към страната. Обяви се и за връщането на афганистанци в страната им и осигуряването на сигурна зона с помощта на мисията на Бунсевера (армията на Федералната република – б.ред.)
Германските политиците все по-често обсъждат и идеята за индивидуален подход към бежанците от Сирия. Причината: 10% от настанените в бежанските центрове са с фалшиви сирийски документи. Сред тях бяха открити и привърженици на терористични групировки.
Заради съмнения и страхове нарастват и случаите на агресия към бежански центрове от страна на радикални групи, но и на сблъсъци между самите бежанци.
Добрите икономически показатели на Федералната република, ниската безработица и добрата социална система са сред примамващите фактори за избор на страната.
Много анализатори предупреждават да не са повтарят грешки от 70-те години на миналия век, когато в страната пристигнаха много турски граждани и да се приеме, че не всички новодошли ще се завърнат обратно в родините си.
Все още сред предизвикателствата за новодошлите са правовите порядки и усвояването на немски език. За да подпомогне интегрирането на мигрантите, повечето от които идват от мюсюлмански държави, една от германските телевизии N-tv подготви специална образователна шоу програма на арабски език: „Махраба”.
Неин водещ е русокос и синеок германец - Константин Шрайбер. Сред темите на предаването са правилата при пресичане на улицата, брачният съюз, значението на демокрацията и основните свободи, гарантирани в Конституцията.
Големите въпроси, пред които обаче е изправена Германия сега е: Ще се справи ли страната с интеграцията на новите жители? И ще се справят ли новопристигналите с правилата във федералната република?
