Ако левицата не оглави бунта срещу икономите, други ще направят това, пише днес лондонският "Гардиън" по повод изхода от президентските избори във Франция и парламентарните в Гърция тази неделя.

Избирането на социалиста Франсоа Оланд не само разкрива възможността за промяна в посоката на Франция, но и за промяна в цитаделите на фискалната правоверност в Брюксел, Франкфурт и Берлин. А в Гърция електоралният трус едва не разруши политическия елит, доминирал в страната в продължение на 40 години.

От Холандия до Румъния падат правителства под натиска на орязването на разходите и повишаването на данъците, които са изискване на новия европейско договор за постоянна дефлация. В Ирландия вълната против икономиите засили подкрепата за отрицателния вот в референдума за договора през този месец, пише "Гардиън".

С отказа си за предоговаряне на този договор и на споразумението за спасителния кредит за Гърция германският канцлер Ангела Меркел превърна битката за икономиката на Европа в битка за демокрация. В неделя гърците и французите гласуваха недвусмислено за отхвърляне на програмата, която Меркел настоява да бъде приложена при всички условия. Международната общественост съсредоточи вниманието си върху седемте процента, спечелени в Гърция от фашистката партия "Златната зора", но най-големият победител е радикалната лява коалиция СИРИЗА, взела 17 на сто.

През последните четири години кризата не позволи втори мандати на различни политици - от републиканеца Джордж Буш и консерватора Никола Саркози до лейбъриста Гордън Браун и испанския социалист Хосе Луис Сапатеро. Същевременно крайната десница напредна в Европа, залагайки на антиимигрантските настроения и представяйки се като аутсайдер, враждебен на естаблишмънта.

Сега идват партии от левицата, които отхвърлят западащата неолиберална система и си възвръщат социална територия, която няма да напускат повече. Докато продължава повишаването на цената, която заплаща елитът заради икономиите, поляризацията между левите и десните се представя от медиите като нарастване на "екстремизма". Но е абсурдно и противно да се слага знак на равенство между расистки и ксенофобски националисти, за които се предполага, че крепят центристки правителства от Дания до Италия, и леви парти, които се коренят се в социални движения и представляват "прогресивна политическа и икономическа алтернатива", възмущава се коментаторът на вестник "Гардиън".

Според него в СИРИЗА няма нищо екстремистко, а напротив - тази коалиция отхвърля програма за социална и икономическа разруха, която в много отношения е екстремистка.

В края на материала си "Гардиън" посочва, че ако левицата не предложи реална алтернатива на настоящата ситуация, други ще направят това и последиците ще бъдат застрашителни - вероятно намек, че тези други са от крайното дясно.