Докато у нас не стихват скандалите около модернизацията на изтребителите МиГ-29 и вече половин десетилетие военното министерство търси с какво да ги замени, Сърбия планира доставка на нови машини от този тип, съобщава РИА Новости, като се позовава на свой високопоставен източник.
Освен самолети, Белград може да придобие и модерни системи за противовъздушна отбрана.
„Работим по въпроса с доставката на системи за ПВО и МиГ-29 в Сърбия. Тази страна е наш стратегически партньор в Европа в много сфери, в това число и във военнотехническото сътрудничество”, коментира пред руската държавна агенция представител на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество.
Преди месец в.”Комерсант” писа, че Белград се интересува от зенитно-ракетните комплекси „Тор”, „Панцир” и „Бук”.
Според РИА Новости, сръбското министерство на отбраната е изпратило на руските си колеги подробен списък с оръжейните системи и частите за тях, които би желало да закупи.
Сръбското радио Б92 отбелязва, че подобряването на противовъздушната отбрана на страната е в отговор на решението на Хърватия да закупи оперативно-тактически ракети MGM-140 ATACMS от САЩ.
Какво ще си купи Белград?
„Тор” и „Панцир” са предназначени за непосредствено прикритие на войски, техника и обекти. „Тор” се разработва от 70-те години на XX век, като комплексът с малък обсег на действие се подобрява непрекъснато и актуалните му модификации се смятат за едни от най-добрите в класа си.
По-новият „Панцир” комбинира зенитно оръдие с голяма скорострелност и управляеми ракети.
„Бук” е предназначен и за борба със стратегическата авиация на противника.
Към момента Сърбия има 4 МиГ-29, а още през 2012 г. страната трябваше да „пенсионира” остарелите МиГ-21бис.
Въпреки интензивните натовски бомбардировки през 1999 г., Сърбия успя да запази голяма част от своята противовъздушна отбрана. Много от зенитно-ракетните комплекси и повечето модерни изтребители бяха укрити под земята и заменени на позициите си с макети.
В резултат западните самолети не срещнаха очакваната мощна съпротива, но и не успяха да унищожат ПВО на страната, което беше не по-малък приоритет от изваждането от строя на промишлеността на балканската страна.
Белград пазеше своите самолети и ракети за сухопътна операция на НАТО, която в крайна сметка не се проведе заради междувременно постигнатия мир.
През последните 17 години ВВС и ПВО на западната ни съседка преминават през бавен процес на модернизация, затрудняван предимно от хронична липса на пари.