Съпрузите с различно европейско гражданство все още са изправени пред сериозни правни проблеми, когато трябва да решават трансгранични спорове около техния брак или за родителските права над своите деца. Това констатира Европейската комисия в доклад, посветен на семействата с разнообразна националност.

Нарастващата мобилност на гражданите в ЕС доведе до увеличаване на броя на семействата, чиито членове са с различно гражданство, живеят в различни държави на Общността или в държава от ЕС, на която някои от тях може да не са граждани, се посочва в документа.

Когато семействата се разделят, е необходимо трансгранично съдебно сътрудничество за осигуряването на правна среда за децата, позволяваща поддържането на отношения с двамата родители или настойници, които е възможно да живеят в друга държава от ЕС.

В представения във вторник доклад се посочва, че е необходимо да се направи повече, за да се помогне на международните семейства да постигнат правна яснота например за това кой съд е компетентен в техния случай.

От 2001 г. насам в ЕС бяха въведени правила, с които се определя компетентността и се помага на международните семейства, но 13 години по-късно е време тези правила да бъдат подобрени, коментира по този повод еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг.

Евродепутатът Роберта Ангелили отбелязва, че около половината от заявленията, подадени до медиатора на Европейския парламент по проблемите на международното отвличане на деца от родител, съдържат оплаквания от нередности при прилагането на европейското право.

Докладът стига до заключението, че действащите правила на ЕС са довели до важни ползи за гражданите при уреждането на трансгранични спорове, свързани с техните бракове и родителска отговорност. Посочват се и важни недостатъци на правната рамка, например за правилата, с които се определя съдът на коя държава от ЕС е отговорен при брачни дела и дела за родителска отговорност.

Липсата на единно и изчерпателно правило за компетентността, обхващащо всички ситуации, води до правна несигурност и до неравнопоставеност на гражданите на ЕС по отношение на достъпа до правосъдие, се отчита в документа.

Отбелязва се, че свободното движение на съдебни решения по всички брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, все още не е напълно осигурено, тъй като някои категории решения все още трябва да преминат през дълги и скъпи процедури, преди да могат да бъдат признати в друга държава от ЕС.

Изпълнението на съдебни решения, постановени в други държави от ЕС, често се оказва трудно заради различия между процесуалните стандарти на страните, например по въпроса за изслушването на детето. Препоръчва се сътрудничеството между централните органи на държавите от ЕС да бъде подобрено, особено когато става въпрос за събиране и обмен на информация за положението на детето в случаи на отвличания от родител.