Съпругът на загиналата по време на гмуркане Теодора Балабанова е категоричен, че тя е успяла да подобри световния рекорд въпреки фаталния край.
От болницата в Солун Михаил говори за съпругата си с любов. Казва, че тя е победител, въпреки смъртта.
„Теодора беше всичко за мене. Искам да ви кажа, че тя успя. Няма друга жена на света, която да е виждала дъното на 230 метра дълбочина”, казва той.
Като изключително екстремен спорт описа Михаил гмуркането, което практикували. Но оценява подготовката им като отлична.
Балабанов ще остане в болницата „Свети Павел” в Солун още няколко дни.
А в Никити, където се намира школата за водолази на Балабанови, тъгуват за гибелта на жената. Хазяинът на семейството не може да повярва на случилото се
„Имахме прекрасни отношения, всеки ден, когато минавах оттук на път за работа, аз виждах усмихнатата Теодора, която ме поздравяваше на гръцки. Тя обичаше живота, обичаше да работи, не мога да повярвам, че е мъртва”, спомня си Танасиус Ксантопулус.
Показва ни и лодката им в залива, с която влизали в открито море. Тя остава на котва.
В Никити всички скърбят за Теодора и пожелават бързо възстановяване на съпруга и Михаил.
Каква подготовка е нужна за дълбоководни гмуркания
Във Военноморската болница във варна се намира единствената сертифицирана барокамера у нас, в която тренират водолази от флота. Освен за обучение, тя се използва за лечение след водолазни инциденти.
Всяка година около 100 водолази от Военноморските сили симулират гмуркане до 80 метра в контролирана среда със сгъстен въздух.
Едно от най-честите усложнения при гмуркания на дълбоко е еуфоричност, обърканост и забавени реакции.
На дълбочина над 50 метра се потискат нервните процеси, може да се стигне до апатия, сънливост, а над 90 метра дори до наркотичен сън. Затова плавното изплуване и изравняване на налягането е изключително важно. Ако декомпресията не става бавно и не се спазват правилата, е възможно да се образуват мехурчета в тъканите и съдовете, което да доведе до патологични промени в организма.
Високото налягане често предизвиква баротравми. Затова водолазите използват специфична екипировка – за балансиране на различните дълбочини.
По-голямата дълбочина изисква костюм с по-добра изолация и различни газови смеси.
Със специален апарат се смесват кислород, хелий и въздух. Съотношението на газове в сместа варира според дълбочината.
Колкото по-обучени са водолазите, толкова по-нисък е рискът от нежелани инциденти в открито море, казват експертите.
